Клайв Къслър - Ударна вълна

Правейки си самокритика, Пит едва се побираше от яд и обвиняваше само себе си за опасното им положение, но в действителност нито една грешка не можеше да се припише на него. Трябваше да допусне появата на Джон Мърчант. Бяха го изненадали неподготвен, защото не бе предвидил фанатичното им желание да примамят Мейв обратно в лапите им. За тях той и Джордино бяха второстепенни пионки. Артър Дорсет ги смяташе за малко повече от досадни нищожества в налудничавата си кампания за абсурдно натрупване на богатство.

Имаше нещо необяснимо и зловещо в непоколебимата им съсредоточеност върху такъв сложен план, целящ да вкарат в клопка едната дъщеря и да премахнат двамата мъже от НЮМА. Пит се запита със свито сърце защо държат него и Джордино живи, но преди да стигне до някакво предположение, вратата се отвори със скърцане и на прага застана Джон Мърчант с поглед, изпълнен със злоба. При вида на олицетворението на своето възмездие Пит несъзнателно си погледна часовника. Беше единайсет и двайсет предобед.

— Време е да се прехвърлите на вашия плавателен съд — съобщи със задоволство Мърчант.

— Ще се качваме на друг кораб ли? — попита Пит.

— Може и така да се каже.

— Надявам се обслужването там да е по-добро от тукашното — лениво вметна Джордино. — Не се съмнявам, че ще се погрижите за багажа ни.

Мърчант подмина думите на Джордино, като само сви рязко рамене, после додаде:

— Господа, моля да побързате. Господин Дорсет не обича да чака.

Малка армия от пазачи, въоръжени с различни видове оръжия, предназначени да нанасят телесни удари, а не да убиват, заобиколиха Пит и Джордино и ги изведоха на кърмовата палуба. Двамата мъже присвиха очи от помръкващата слънчева светлина и точно тогава закапаха първите капки дъжд от облаците, които се задаваха, подгонени от лекия бриз.

Дорсет седеше под навес до маса, отрупана с различни пикантни ястия в сребърни съдове за сервиране. От двете му страни стояха изправени двама прислужника, единият — готов при най-малкия знак да напълни отново чашата му за вино, а другият — да раздига използваните прибори. Будика и Дирдри, седнали отляво и отдясно на баща си, не си направиха труда да вдигнат поглед от чиниите си, когато Пит и Джордино застанаха пред височайшите им особи. Пит се огледа за Мейв, но не я откри.

— Съжалявам, че се налага да ни напуснете — заговори Дорсет между залъците препечен хляб с хайвер. — Жалко, че не можете да останете за второто ястие.

— Нима не знаете, че трябва да се откажете от хайвера? — попита го Пит. — Бракониерите доведоха есетрата до изчезване.

Дорсет равнодушно сви рамене.

— Е, най-много цената му да се увеличи с няколко долара.

Пит извърна глава и обходи с поглед пустото море, което започваше да погрознява от задаващата се буря.

— Казаха ни, че ще се прехвърлим на друг кораб.

— Ще се прехвърлите.

— А къде е той?

— Във водата до яхтата.

— Аха, ясно — рече тихо Пит. — Много ясно. Намислили сте да ни запратите да се носим свободно по течението.

Дорсет избърса със салфетка полепналите по устните му остатъци от храна със сръчността, с която автомонтьорът избърсва омаслените си ръце.

— Извинете ме, че ви давам такъв малък плавателен съд, при това, трябва да добавя, без двигател, но не разполагам с друг.

— Какъв чудесен садистичен похват. Явно, мисълта, че ще се мъчим, ви доставя наслада.

Джордино хвърли поглед към двете мощни моторни лодки, закрепени върху горната палуба на яхтата.

— Трогнати сме от вашата щедрост — рече той.

— Бъдете благодарни, че ви предоставям възможност да останете живи.

— В район на морето, където кораби не се движат и течението ще ни отнесе право на пътя на бурята. — Пит се намръщи. — Най-малкото, което можете да направите, е да ни дадете лист и писалка, та да си напишем завещанието и последното желание.

— Разговорът ни свърши. Сбогом, господин Пит, господин Джордино, и бон воаяж! — Дорсет кимна на Джон Мърчант. — Отведи тия отрепки от НЮМА при плавателния им съд.

Мърчант им посочи да минат през една отворена вратичка в бордовата ограда.

— Ама как, няма ли да има знамена и фанфари? — възрази Джордино.

Пит пристъпи до ръба на палубата и погледна във водата. До яхтата се поклащаше малка полунадуваема лодка. Беше дълга три и широка два метра; V-образният й корпус изглеждаше солиден. Основният й отсек обаче едва можеше да побере четирима души, тъй като неопреновите външни поплавъци заемаха половината лодка. Плавателният съд е имал някога извънбордов двигател, който впоследствие е бил свален. Кабелите още висяха от командния блок. Вътре беше празен, с изключение на свитата в единия край фигура, загърната с коженото яке на Пит.