Пит имаше чувството, че стои срещу истинска лудост, пусната на свобода.
— Вие също ще умрете, преследвайки мираж.
Дорсет се усмихна безрадостно.
— Грешите, господин Пит. Аз ще го уловя, преди да ми е дошло времето.
— Имате болнава, извратена житейска философия.
— Поне засега ми служи добре.
— Какво оправдание имате за това, че не прекратявате масовото убийство, причинено от ултразвуковите ви минни операции?
— Да добия повече диаманти — много просто! — Дорсет се вторачи в Пит така, сякаш разглеждаше рядък екземпляр в стъкленица. — След няколко седмици ще направя милиони жени щастливи, като им предложа най-скъпоценните камъни на цена, каквато и просяк може да си я позволи.
— Не ми правите впечатление на щедър човек.
— Диамантите не са нищо повече от късчета въглерод. Единственото им практично ценно качество е, че те се оказаха най-твърдата субстанция, позната на човека. Само това им качество ги прави съществен елемент при машинната обработка на метали и пробиването на скали. Знаете ли, господин Пит, че думата „диамант“ е гръцка? И означава „несломим“. Гърците, а по-късно и римляните, са ги носили, за да ги предпазват от диви зверове и човешки врагове. Жените им обаче не са обожавали диамантите, както ги обожават днешните жени. Освен за гонене на зли духове те са били използвани и за проверка за изневяра. И все пак, стане ли дума за красотата им, същия блясък можете да получите и от кристалите.
Докато Дорсет говореше за диамантите, погледът му нито за миг не се промени, но тупкащият пулс отстрани на врата му издаваше дълбокото му вълнение от предмета на разговора. Той продължи с друг тон, сякаш изведнъж се бе издигнал на ниво, до което малцина можеха да стигнат.
— Известно ли ви е, че първият годежен диамантен пръстен е бил подарен на Мария Бургундска от австрийския ерцхерцог Фердинанд през 1477 година, а поверието, че „любовната жилка“ върви право от мозъка към третия пръст на лявата ръка идва от Египет?
Пит го гледаше с нескрито презрение.
— Това, което ми е известно, е, че днешното изобилие от необработени камъни се съхранява в складовете, пръснати из Южна Африка, Русия и Австралия с цел да се покачва изкуствено стойността им. Известно ми е също така, че картелът, който в същността си е монопол, ръководен от „Де Биърс“, фиксира цените. Затова как е възможно сам човек да предизвика целия синдикат и да причини ненадейно драстично спадане на цените на диамантения пазар?
— Картелът ще налива вода право в моята мелница — отвърна надменно Дорсет. — Погледнато исторически, всеки път, когато някое минно дружество или страна, занимаващи се с добив на диаманти, се опита да го заобиколи и да продава самостоятелно на свободния пазар, картелът рязко намалява цените. Тогава отцепникът, след като е останал без конкуренция и се е озовал в непечелившо положение, се връща в кошарата. Аз разчитам на картела да повтори действията си. Докато там разберат, че ще залея пазара с милиони диаманти по два цента върху долара, без да ме е грижа за приходите, ще е станало много късно за тях да реагират. Пазарът вече ще е изпаднал в колапс.
— Какъв е процентът във владеенето на депресиран пазар?
— Аз не проявявам интерес към владеенето на пазара, господин Пит. Искам само да го унищожа завинаги.
Пит забеляза, че Дорсет не гледаше право в него, а бе приковал безстрастно поглед зад главата му, сякаш виждаше видение, което само той можеше да види.
— Ако правилно съм ви разбрал, сам ще си прережете гърлото.
— Така се подразбира, нали? — Дорсет вдигна пръст към Пит. — Точно това искам да си помислят всички, дори най-близките ми сътрудници и собствените ми дъщери. А истината е, че очаквам да направя огромни пари.
— Как? — попита Пит с нарастващ интерес.
Дорсет разтегли устни в сатанинска усмивка, разкриваща уродливите му зъби.
— Отговорът се крие не в пазара на диамантите, а в този на цветните скъпоценни камъни.
— Боже мой! Сега разбирам за какво е било всичко това! — възкликна Мейв смаяна. — Смяташ да завладееш пазара с цветни скъпоценни камъни.
Тя започна да трепери както от мокрите си дрехи, така и от полазилия я ужас. Пит свали мокрото си кожено яке и я загърна с него.
— Да, дъще — кимна Дорсет. — През последните двайсет години твоят мъдър стар баща държеше в запас диамантената си продукция, а в същото време тихомълком изкупуваше участъци с най-големите мини за скъпоценни камъни в цял свят. Чрез сложна структура от подставени корпорации сега аз тайно контролирам осемдесет процента от пазара.
Читать дальше