Клайв Къслър - Ударна вълна

— Има едно разрешение за вас.

Пит добре познаваше погледа, с който я гледаше приятелят му. Джордино беше безпогрешен познавач на лица и характери. Винаги успяваше да долови нещо, някаква мъничка странност, която убягваше от погледа на Пит. Приятелят му поемаше риск, който според него беше оправдан. Той плахо се усмихна на Будика, огледа я от горе до долу и додаде:

— Готов съм да се обзаложа с вас.

— Да се обзаложите с мен ли?

— Да. Бас ловя, че не си бръснете нито краката, нито мишниците.

Последва миг мълчание от нейна страна, породено не от стъписване, а по-скоро от любопитство. След това лицето на Будика изведнъж се изкриви от гняв и тя замахна с юмрук. Джордино стоеше безучастно, очаквайки удара, но не направи никакъв опит да го избегне или отблъсне.

Будика удари силно Джордино, по-силно от повечето олимпийски боксьори. Юмрукът й улучи бузата и челюстта му. Това беше яростен, унищожителен удар с широко махово движение, удар, който не можеше да се очаква от жена и би повалил повечето от мъжете. А повечето мъже, които Будика бе удряла в моменти на необуздана ярост, изпадаха в безсъзнание за двайсет и четири часа. Главата на Джордино се отметна на една страна и той направи крачка назад, после тръсна глава, сякаш да я прочисти и изплю един зъб върху скъпия килим. Невероятно, но противно на всички очаквания той отново пристъпи напред и застана под изпъкналата гръд на Будика. Очите му не изразяваха нито враждебност, нито желание за мъст. Просто я гледаше проницателно.

— Ако имате поне малко чувство за почтеност и честна игра, ще признаете, че сега е мой ред.

По лицето на Будика, която разтриваше натъртената си ръка, се изписа обърканост и изумление. Неудържимият й гняв бавно се замени със студена ненавист. Изразът в погледа й беше като на гърмяща змия, готвеща се да ухапе смъртоносно.

— Вие сте кръгъл глупак — рече тя с леден глас.

В следващия миг ръцете й се изопнаха напред и стиснаха Джордино за врата. Той сви ръце в юмруци и ги притисна до тялото си, без обаче никакъв опит да я възпре. Лицето му загуби естествения си цвят, очите му започнаха да изскачат, но той пак не направи усилие да се защити. Само я гледаше без капка злоба в погледа.

Пит добре помнеше колко силни са ръцете на Будика; синините по ръцете му още не се бяха разнесли. В недоумение от неприсъщата за Джордино пасивност, той се отдели от Мейв с намерението да срита Будика с коляно, но гласът на баща й го спря.

— Пусни го! — извика Артър Дорсет. — Не си цапай ръцете с някакъв си плъх.

Джордино продължи да стои неподвижен като статуя в парк, дори и когато Будика го освободи от хватката си и отстъпи крачка назад, разтривайки кокалчетата на пръстите си, които бе забила в лицето му.

— Следващия път — процеди тя през зъби — баща ми няма да е наблизо, за да спаси миризливата ти кожа.

— Не сте ли се замисляла да станете професионална артистка? — попита я със сипкав глас Джордино, докато внимателно опипваше бързо потъмняващите петна по врата си. — Знам един цирк, готов да наеме човек, който може да откъсва главите на живи пилета и змии с уста…

Пит го прекъсна, като сложи ръка на рамото му и рече:

— Нека да чуем какво има да ни казва господин Дорсет, преди да си се включил в повторението на мача.

— Вие сте по-умен от приятеля си — отбеляза Дорсет.

— Само когато се наложи да предотвратя страдание или когато си имам вземане-даване с престъпници.

— Такова ли мнение имате за мен? Че съм най-долен престъпник?

— Ами като се вземе предвид, че вие сте отговорен за убийството на стотици хора, категоричният ми отговор е да!

Дорсет сви нехайно рамене и отиде да седне зад бюрото си.

— За съжаление това беше необходимо.

Пит почувства как кипва от яд към Дорсет.

— Не ми идва наум никакво оправдание за хладнокръвното отнемане на живота на невинни мъже, жени и деца.

— Защо трябва да си разстройвате съня за няколко си жертви, когато всяка година в третия свят милиони хора умират от глад, болести и войни?

— Защото така съм възпитан. Майка ми ми е казвала, че животът е дар.

— Животът е стока за широко потребление, нищо повече — изсмя се Дорсет подигравателно. — Хората са като стари инструменти, които се използват, докато са годни, а след това се хвърлят или унищожават. Винаги ми е жал за такива като вас, които са обременени от морал и принципи. Вие сте обречени да преследвате един мираж, един съвършен свят, който никога не е съществувал и никога няма да съществува.