Клайв Къслър - Ударна вълна

Когато видя как същинска малка армия от униформени мъже започнаха да излизат от скривалищата си, едни с полицейски палки, други с насочени към тях карабини с гумени сачми, разбра, че всяка надежда е загубена. Но не и безвъзвратно загубена. Поне докато имаше до себе си Джордино. Той отмести поглед към приятеля си, за да го види как реагира на неочаквания и ужасен обрат. Джордино имаше вид на човек, който търпеливо изслушва скучен училищен урок. Не се забелязваше никаква реакция от негова страна. Само оглеждаше Мърчант така, сякаш му взимаше наум мярка за ковчег. Погледът му, както прецени Пит, странно наподобяваше погледа, с който Мърчант на свой ред го измерваше.

Пит обгърна с ръка раменете на Мейв, чийто смел фронт започна да рухва. Широко отворените й сини очи гледаха с празния, восъчния поглед на човек, който съзнава, че идва краят на неговия свят. Тя наведе глава, захлупи с ръце лицето си и отпусна рамене. Не се страхуваше за себе си, а за това, какво ще предприеме баща й спрямо децата й, след като бе пределно ясно, че го беше измамила.

— Какво направихте с екипажа? — обърна се Пит към Мърчант и тогава забеляза превръзката на тила му.

— На петимата, които останаха на борда, им бе казано да не напускат жилищните си помещения.

Пит го изгледа подозрително.

— Как така само петима?

— Останалите господин Дорсет покани на прием в тяхна чест в най-хубавия хотел на Вашингтон. За да приветства смелите изследователи на морските дълбочини — нещо от този род. Като минно дружество „Дорсет Консолидейтид“ има законно право да се интересува за всеки минерал, открит на морското дъно.

— Добре сте се подготвили — отбеляза със студен глас Пит. — Кой от НЮМА ви предупреди, че идваме?

— Един геолог, не му знам името, държи в течение господин Дорсет за вашите подводни минни проекти. Той е само един от многото, които подават на дружеството вътрешна информация от средите на бизнеса и правителствата в цял свят.

— Съвместна шпионска мрежа значи.

— И то много добра. Ние ви следим от минутата, в която излетяхте от летището „Лангли“ край Вашингтон.

Двамата охранители, които ги бяха оградили, с нищо не показваха, че се канят да ги арестуват.

— Е, няма ли да има окови, белезници? — подхвърли Пит.

— На хората ми е наредено да прибегнат до физическо насилие и осакатяване на госпожица Дорсет само в случай че вие и приятелят ви се опитате да избягате. — Зъбите на Мърчант зад тесните му устни леко проблеснаха от слънцето. — Това, разбира се, не е мое желание. Всички заповеди идват директно от госпожица Будика Дорсет.

— Голяма душичка е тя! — рече язвително Пит. — Бас ловя, че като малка е измъчвала куклите си.

— Разработила е много интересни планове за вас, господин Пит.

— Как е главата ви?

— Не пострада чак толкова сериозно, че да ми попречи да прелетя над океана, за да ви задържа.

— Не понасям неизвестността. Къде ще ни водите?

— Господин Дорсет ще дойде скоро. Тогава и тримата ще бъдете прехвърлени на неговата яхта.

— Мислех, че плаващата му вила е на остров Кунгхит.

— Беше допреди няколко дни. — Мърчант се усмихна, извади очилата си и усърдно почисти стъклата им с малко парче плат. — Дорсетовата яхта има четири газотурбинни дизелови двигателя, които произвеждат общо 18 000 конски сили и позволяват на 80-тонния плавателен съд да развива крайцерска скорост до 120 километра в час. Ще се уверите, че господин Дорсет е човек с изключително голям вкус.

— А като личност вероятно е толкова интересен, колкото телефонното тефтерче на монах отшелник — вметна нехайно Джордино. — С какво друго се развлича, освен да брои диаманти?

Мърчант отправи гневен поглед към Джордино и усмивката му изчезна, но това беше само за миг, после той се овладя и безжизненият му поглед се възвърна, сякаш гримьор му го постави.

— Хуморът, господа, си има своята цена. Както сигурно ще потвърди и госпожица Дорсет, баща й не обича сатиричните остроумия. Ще си позволя да отбележа, че до утре по това време безкрайно малко неща ще ви бъдат смешни.

Артър Дорсет нямаше нищо общо с представата, която Пит си бе изградил за него. Той очакваше най-богатият мъж на света, с три красиви дъщери, да бъде приемливо хубав, с изтънчени до известна степен обноски. А сега в салона на яхтата, същия, в който го бяха отвели, след като го заловиха на остров Кунгхит, виждаше пред себе си същински великан от тевтонския фолклор, изпълзял току-що от пещера в подземното царство.