Клайв Къслър - Ударна вълна

Микробусът полетя надолу като в забавен каданс, преди по-тежката предна част да се забие във водата с огромен плисък. Последното нещо, което запомни Пит, беше силното съскане на прегретия двигател от съприкосновението с водата, която веднага след това нахлу през падналото навътре счупено предно стъкло и през отворената пътническа врата.

Тойотата подскочи веднъж, задържа се за миг на повърхността, после се скри от поглед под зелената вода на залива. Единственото, което мъжете от охраната на Дорсет видяха, когато се затичаха до ръба на дока, беше облак пара, множество бълбукащи мехурчета и уголемяващо се мазно петно. Образуваните от удара вълни се разнесоха, къдрейки леко повърхността до пилотите под кея. Мъжете изчакаха нетърпеливо появата на глави, но от зелените дълбини не идваха никакви признаци на живот.

Пит предположи, че щом доковете могат да приютят големи товарни кораби, дълбочината на водата трябва да е най-малко петнайсет метра. Потъналият с колелата надолу микробус заседна в калното дъно на пристанището и разбърка тинята, която се пръсна във вид на търкалящи се облаци. Пит се оттласна от кормилото и доплува до задната част на микробуса, за да провери дали Мейв и Джордино са невредими и са успели да се измъкнат през прозореца. Облекчен, че ги нямаше, той се промъкна през отвора и се отритна към непрогледната тиня. Когато доплува до чиста вода, видимостта се оказа по-голяма, отколкото очакваше, а температурата — с един-два градуса по-ниска. Приливът донасяше съвсем чиста вода и това му позволяваше да види поотделно всеки пилот под кея. Прецени, че видимостта е около двайсет метра.

След малко Пит разпозна размазаните фигури на Мейв и Джордино на четири метра пред него, които неотклонно напредваха във водното пространство. Той погледна нагоре, но повърхността представляваше само едно неясно петно от пречупена от облачно небе светлина. После изведнъж водата значително потъмня, когато той заплува под кея между пилотите. За момент загуби другите в мрачината, после почувства, че белите му дробове започват да се свиват от засилващата се липса на въздух. Той се оттласна косо към повърхността, оставяйки се на способността на тялото му да го издигне нагоре, само сложи ръка върху главата си, за да се предпази от удар в нещо твърдо и остро. Накрая се появи на повърхността сред малко езеро от плаващи боклуци. Пое няколко глътки солен въздух и обръщайки се, видя, че Мейв и Джордино се поклащат във водата малко зад гърба му.

Двамата доплуваха до него и възхищението му към Мейв се засили, като я видя да се усмихва.

— Какво се перчиш! — зашепна тя, за да не я чуят хората на Дорсет. — Обзалагам се, че в опита си да ме изпревариш едва не се удави.

— Още има живот в старчето — също шепнешком й отвърна Пит.

— Не вярвам някой да ни е видял — смънка под носа си Джордино. — Озовах се под дока почти веднага след като излязох от тинестия облак.

Пит посочи към главната пристанищна площ.

— Единствената ни надежда е да плуваме под кея, докато намерим безопасно място, откъдето да се покатерим горе безпрепятствено.

— Дали да не се качим на първия кораб, на който се натъкнем?

По лицето на Мейв се изписа съмнение. Дългата й руса коса се полюшваше на повърхността на водата зад нея като златни тръстики върху езеро.

— Ако хората на баща ми открият следите ни, той ще принуди екипажа да ни предаде на него.

Джордино я погледна и попита:

— Не допускаш ли, че екипажът ще ни задържи, докато сме под закрилата на местните власти?

Пит поклати глава и от косата му се разхвърчаха капки вода.

— Ако ти беше капитанът на кораба или началникът на пристанищната полиция, на кого щеше да повярваш, на едно трио полуудавени плъха или на думата на онзи, който представлява Артър Дорсет?

— Вероятно не на такива като нас — призна Джордино.

— Ех, да можехме да стигнем до „Ошън Англър“!

— Там ще е първото място, където ще очакват да отидем — отбеляза Мейв.

— Качим ли се веднъж на борда, хората на Дорсет доста ще се озорят, ако се опитат да ни свалят — увери я Пит.

— Спорен въпрос — измърмори под носа си Джордино. — Та ние нямаме и най-смътната идея до кой кей е хвърлил котва „Ошън Англър“!

Пит погледна приятеля си с укор в погледа.

— Много мразя, като почнеш да разсъждаваш трезво.

— Корпусът му тюркоазен ли е и в бяло, където са кабините — като на „Айс Хънтър“? — попита Мейв.

— Всички кораби на НЮМА са боядисани по един и същ начин — отвърна Джордино.