Клайв Къслър - Ударна вълна

— Приземяваме се в Уелингтън — осведоми я той.

Клепките на невероятно сините й очи трепнаха и се отвориха.

— Будна съм — смънка тя сънено.

— Как се чувстваш? — Гласът на Пит прозвуча нежно и загрижено.

Тя се надигна и енергично закима.

— Готова за действие!

Джордино включи основното осветление на самолета и се сниши плавно, докато гумите докоснаха пистата и изпуснаха лек дим от първоначалното триене. Изведе самолета от пистата и продължи по плаца към мястото за паркиране на транзитни и частни самолети.

— Виждаш ли някаква кола на НЮМА? — извика през рамо той на Пит.

Никъде не се виждаха познатите цветове — тюркоазен и бял.

— Сигурно са закъснели — подхвърли Пит. — Или пък ние сме подранили.

— Според стария часовник на пулта сме подранили с петнайсет минути — уточни Джордино.

От платформата на малък лекотоварен автомобил обслужващият линията на полета даде знак на Джордино да го последва към свободното пространство на паркинга между редица от служебни реактивни самолети. Джордино намали и спря, когато върховете на крилата на неговата машина се изравниха със самолетите от двете му страни, после започна процедура по изключване на двигателите.

Пит отвори пътническата врата и спусна малко стъпало до площадката на стълбата, преди да слезе. Мейв го последва и започна да се разхожда напред-назад, за да разкърши стави и мускули, схванати и напрегнати от продължителния полет. Тя огледа паркинга, за да види с какво ще се превозят по-нататък.

— Останах с впечатлението, че някой от кораба ще ни посрещне — каза тя между две прозевки.

Джордино им подаде пътните чанти, заключи самолета и притича до Пит и Мейв под едното крило, за да се скрие от внезапната дъждовна вихрушка, която мина над летището. С почти същата бързина, с каквато се появи, вихърът продължи към залива и през движещата се маса от бели облаци се показа слънцето. След няколко минути се зададе един микробус „Тойота“, от двете страни на който беше изписано „ПРИСТАНИЩЕ—ЛЕТИЩЕ—ПРИСТАНИЩЕ“, разплиска няколко локви и спря. Шофьорът слезе и тръгна към самолета. Беше слаб, с дружелюбно лице и облечен като лентяй, навъртащ се покрай дръгстор.

— Някой от вас да е Дърк Пит?

— Аз съм — потвърди Пит.

— Карл Марвин. Извинявайте, че закъснях. Акумулаторът на бреговия фургон, който превозваме на борда на „Ошън Англър“ свърши, та трябваше да наема транспорт от началника на пристанището. Надявам се, че не съм ви притеснил.

— Ни най-малко — отвърна кисело Джордино. — В това време се наслаждавахме на тайфуна.

Сарказмът мина покрай ушите на шофьора.

— Предполагам, че не сте чакали дълго.

— Не повече от десет минути — отвърна Пит.

Марвин натовари багажа им в задната част на микробуса и потегли веднага щом пътниците му се качиха.

— Разстоянието от летището до дока, където е вързан корабът, не е голямо — поясни той с приветлив глас. — Настанете се удобно и приятно пътуване!

Пит и Мейв седнаха един до друг, хванаха се за ръце като юноши и тихичко се заприказваха. Джордино зае мястото пред тях и точно зад шофьора. Почти през целия път изучаваше една въздушна снимка на остров Гладиатор, която адмирал Сандекър бе взел от Пентагона.

Времето мина бързо и скоро те отбиха от главния път и навлязоха в оживения пристанищен район, който се намираше доста близо до града. Цял парк от международни товарни плавателни съдове, представляващи предимно азиатски корабни линии, бе хвърлил котва до дългите пристани, оградени от двете страни с огромни складови постройки. Никой не обръщаше внимание на криволичещия покрай постройките, корабите и високите кранове микробус. Шофьорът хвърляше поглед ту в огледалото за задно виждане, за да поглежда пътниците, ту към пристаните пред него.

— „Ошън Англър“ е точно зад следващия склад — посочи той неопределено през предното стъкло към някакъв невидим обект.

— Готов ли е да потегли още щом се качим на борда? — поинтересува се Пит. 

— Екипажът само чака да пристигнете.

Джордино погледна замислен тила на шофьора и полюбопитства:

— Каква служба изпълнявате на кораба?

— Аз ли? — попита Марвин, без да се обръща. — Аз съм фотограф от снимачния екип.

— Как ви се струва пътуването с капитан Демпси?

— Той е голям финяга. Отделя огромно внимание на изследователите и работата им.

Джордино вдигна поглед и видя, че Марвин ги наблюдава в огледалото за задно виждане. Той му се усмихна и остана така, докато Марвин не се съсредоточи отново в шофирането. После, под прикритието на облегалката пред него, написа нещо върху квитанцията за количеството гориво, с което бе заредил самолета в Хонолулу, преди да поемат към Уелингтън. Смачка хартийката и внимателно я метна през рамо в скута на Пит.