Клайв Къслър - Ударна вълна

Първоначалното жилище, построено предимно от дървени трупи, с покрив от палмови листа, бива съборено от Ансън Дорсет. Той именно проектира и изгражда представителната къща, която все още е запазена, макар и прекроявана от всяко следващо поколение, докато накрая остава в наследство на Артър Дорсет. Основният й стил беше класически — централен двор, ограден от веранди, чиито врати се отваряха към трийсетте стаи, до една обзаведени със старинни английски мебели от колониалното време. Единствените видими съвременни удобства бяха голямата сателитна чиния, издигаща се от пищна градина, и плувен басейн в средата на двора.

Артър Дорсет затвори телефона, излезе от кабинета си и тръгна към басейна, край който Дирдри, по оскъдни бикини, лениво се бе излегнала на един шезлонг и предпазливо попиваше с гладката си кожа тропическото слънце.

— Не бива да допускаш управителите ми да те виждат в този вид — скастри я той.

Тя бавно надигна глава и огледа щедро разголената си плът.

— Не виждам нищо нередно. Нали съм със сутиен.

— А после жените се чудят защо ги изнасилват.

— Положително не искаш да се разхождам тук с дълга роба — подигравателно му отвърна тя.

— Току-що ми се обадиха от Вашингтон — продължи Дорсет. — Изглежда, сестра ти е изчезнала.

Дирдри се сепна, изправи се до седнало положение и засенчи с ръка очите си от слънцето.

— Сигурни ли са ти сведенията? Лично аз наех най-добрите детективи, бивши агенти от тайните служби, да я държат под око.

— Имам потвърждение. Те са оплескали работата и са я изпуснали от поглед след бясно шофиране през извънградската местност.

— Мейв не е толкова умна, че да се изплъзне от професионални детективи.

— Както ми казаха, помогнали са й.

Дирдри намръщено сви устни.

— Я да видя дали ще позная кой — Дърк Пит.

Дорсет кимна и добави:

— Този човек е навсякъде. Будика го бе хванала за гушата, но той се изплъзна между пръстите й.

— Почувствах, че е опасен, когато спаси Мейв. Но трябваше да предположа доколко е опасен, когато провали плановете ми да излетя от „Полар Куин“ с нашия хеликоптер, след като дадох на кораба гибелен курс към скалите. Мислех, че по този начин сме се отървали от него. Но не съм си представяла, че ще цъфне без предупреждение в канадската ни мина.

Дорсет махна на една хубава млада китайка, която стоеше до колона, носеща покрива над верандата. Беше облечена с копринена дреха с дълги цепки отстрани.

— Донеси ми един джин — нареди й той. — Но голям. Не обичам пестеливи количества.

Дирдри вдигна високата си празна чаша.

— И още един ром със сода и лимон.

Момичето побърза да изпълни поръчките. Дирдри улови погледа на баща си, оглеждащ задните части на китайката, и извъртя очи.

— Слушай, татко, избягвай да спиш с наемните работнички. Светът очаква нещо повече от човек с твоето богатство и положение.

— Някои неща са извън общоприетите порядки — отвърна той строго.

— Какво ще правим с Мейв? Явно, че е завербувала Дърк Пит и приятелите му от НЮМА да й помогнат да си върне близнаците.

Дорсет отклони вниманието си от отдалечаващата се китайска прислужница и отвърна:

— Той може и да е много изобретателен, но ще види, че на остров Гладиатор не се прониква толкова лесно, както в собствеността ни на остров Кунгхит.

— Мейв познава острова по-добре от всички нас. Все ще намери някакъв начин.

— Дори и да се доберат до острова — той посочи с пръст сводестия портал на двора, отвъд който се отиваше за мините, — изобщо не могат да припарят по-близо от двеста метра до къщата.

Дирдри се усмихна ехидно.

— Май че ще бъде най-добре да им приготвим едно сърдечно посрещане.

— Никакво сърдечно посрещане тук, на остров Гладиатор, скъпа ми дъще!

— Значи имаш някакъв таен план. — Това беше повече твърдение, отколкото въпрос.

Той кимна.

— Няма съмнение, че чрез Мейв те ще измислят схема за проникване през охраната. За тяхно съжаление обаче, няма да имат възможност да я осъществят.

— Не те разбирам.

— Ще им отрежем квитанцията, както обичат да се изразяват американците, преди да са сложили крак на брега.

— Проницателен човек е баща ми! — Дирдри стана и го прегърна, вдишвайки миризмата му. Още като беше малка, той й миришеше на скъп одеколон — специална марка, която внасяше от Германия, с тръпчив, не просташки аромат, който й напомняше миризмата на кожени дипломатически куфарчета, неопределимото ухание на заседателна зала на акционерно дружество и на вълнения плат на скъп делови костюм.