Клайв Къслър - Ударна вълна

— Предпочитам малко гимнастика — тихо каза тя.

Пит я поведе по витата стълба с красив парапет от ковано желязо. От вратата се влизаше в дневна кабинет, по чиито стени бяха закачени полици, претъпкани с книги за морето и с поставени в стъклени витрини модели на кораби, които Пит бе откривал и проучвал в процеса на работата си в НЮМА. Една вътрешна врата водеше към голяма спалня, обзаведена като капитанска каюта на стар ветроходен кораб, а един огромен щурвал служеше за табла на леглото. В другия си край дневната бе свързана с кухня и трапезария. Целият апартамент излъчва мъжко присъствие, помисли си Мейв.

— Значи тук се връща Хъкълбери Фин, след като си тръгне от хангара за лодки край реката — каза тя, докато си сваляше обувките, за да се настани с подвити крака на кожения диван.

— Почти цялата година прекарвам на вода, тъй да се каже. Тези стаи не ме виждат толкова често, колкото ми се иска. — Той свали палтото си и махна папийонката. — Да ти предложа ли някакво питие?

— Едно бренди ще ми дойде добре.

— Не забравяй, че те измъкнах от приема, преди да успееш да хапнеш. Нека да ти забъркам нещо.

— Брендито ще ми е напълно достатъчно. Утре ще се натъпча хубаво.

Той й наля чаша „Реми Мартен“ и седна на дивана до нея. Мейв неудържимо желаеше Пит, идеше й да се сгуши в прегръдките му или поне да го докосне, но дълбоко в нея кипеше смут. Внезапен прилив на вина я обгърна, когато си представи как страдат децата й под грубата ръка на Джак Фъргюсън. Не можеше да пропъди мисълта за това зверство. Чувстваше гръдния си кош стегнат, а тялото си — сковано и безсилно. До болка копнееше за Шон и Майкъл, които за нея бяха все още бебета. Да си позволи едно чувствено приключение си беше чисто престъпление. Тя остави чашата си на ниската масичка и неутешимо заплака.

Пит я притисна към себе си.

— За децата ли си мислиш? — попита я той.

Тя кимна и хлипайки, каза:

— Извинявай, нямах намерение да те подвеждам.

Колкото и да беше странно, за Пит женските настроения никога не бяха огромна загадка, както за повечето мъже и той ни най-малко не се объркваше или озадачаваше, когато видеше сълзи. Възприемаше емоционалното понякога поведение на жените повече със съчувствие, отколкото с неудобство.

— Остави жената да избира между загрижеността за потомството й и сексуалния нагон и майчината й загриженост ще надделява всеки път.

Мейв никога нямаше да проумее как беше възможно Пит да й влиза в положението. Той като че ли не беше човешко същество. Във всеки случай, не приличаше на нито един от мъжете, които познаваше.

— Чувствам се толкова отчаяна и уплашена. Никога в живота си не съм била така безпомощна както сега.

Той стана от дивана и се върна с кутия книжни носни кърпички.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа истинска носна кърпа, но отдавна не употребявам такива.

— Не се ли сърдиш… че те разочаровах?

Пит се усмихна, докато Мейв си бършеше очите и шумно издухваше носа си.

— Истината е, че имам тайни помисли.

Очите й се разшириха от изумление.

— Значи не си искал да спиш с мен?

— Ще трябва да си изследвам хормоните, ако нямах такива намерения. Но не само за това те доведох тук.

— Не разбирам.

— Имам нужда от помощта ти, за да осъществя плановете си.

— Планове за какво?

Той я погледна така, сякаш въпросът й го изненада.

— За да се промъкна на остров Гладиатор, да открадна децата ти и да успея да избягам незабелязано.

Мейв закърши нервно ръце — беше й трудно да проумее думите му.

— Нима би го направил? — рече задъхано тя. — Нима би рискувал живота си заради мен?

— И заради децата ти — допълни с решителен глас Пит.

— Но защо?

Обзе го непреодолимо желание да й каже колко е изящна и хубава и че отдавна таи дълбоки чувства към нея, но не искаше да се покаже като поболял се от любов юноша. Както се очакваше, той измести темата.

— Защо ли? Защото адмирал Сандекър ми даде десет почивни дни, а хич не ми се ще да си стоя вкъщи и да бездействам.

Влажното лице на Мейв възвърна усмивката си и тя го притегли към себе си.

— Това дори не е сполучлива лъжа.

— Как става така — възкликна той, преди да я целуне, — че жените винаги успяват да виждат през мене?

30 януари 2000

Остров Гладиатор, Тасманово море

Къщата в имението на Дорсет се намираше в седловината на острова между двата спящи вулкана. Фасадата й гледаше към лагуната, отдавна превърната в оживено пристанище за дейностите, свързани с диамантените мини. Двете мини в двете вулканични шахти работеха непрекъснато почти от деня, в който Чарлс и Мери Дорсет се завърнаха от Англия след женитбата си. Тъкмо те имаха претенциите, че са сложили началото на семейната империя, като подчертаваха обаче, че в действителност тя е основана от Бетси Флечър, когато намерила необикновените камъни и ги дала на децата си да играят с тях.