Клайв Къслър - Ударна вълна

— Наистина ли караш това чудо? — попита тя.

— Да — отвърна той важно.

— Каква марка е?

— „Алард J2X“ — каза Пит, докато придържаше отворена късата алуминиева врата.

— Изглежда стара.

— Произведена е в Англия през 1952 година, най-малко двайсет и пет години, преди да си се родила. С монтираните мощни американски двигатели V-8 алардите извличаха огромни печалби на състезания със спортни коли до появата на „Мерцедес 300 S“

Мейв се вмъкна в спартанската пилотска кабина и изпъна крака, които идваха почти успоредно на земята. Забеляза, че на арматурното табло нямаше скоростомер, виждаха се само четири измервателни уреда за двигателя и един тахометър.

— Дали ще ни закара дотам, докъдето сме тръгнали? — попита тя с известно безпокойство.

— Е, няма удобствата на гостна стая, но вдига скорост близка до тази на звука — отвърна той през смях.

— Но тя няма дори покрив.

— Никога не я карам, когато вали. — Той й подаде копринено шалче. — Вземи това за косата ти. Доста ще духа, както сме на открито. И не забравяй да си сложиш предпазния колан. Пътническата врата има досадния навик да се отваря на остри леви завои.

Той настани дългото си телосложение зад кормилото, а Мейв върза на възел краищата на шалчето под брадичката си. Пит завъртя ключа на запалването, натисна съединителя и включи на първа скорост. Не се чу оглушителен рев от ауспуха, нито писък на протестиращи гуми. Той потегли по алеята за коли пред клуба толкова безшумно и гладко, сякаш караше катафалка.

— По кой начин предаваш сведенията на баща си? — подхвана той непринуден разговор.

Тя помълча, чувствайки, че не може да го погледне в очите. Накрая отвърна:

— Един от помощниците на баща ми идва вкъщи, преоблечен като разносвач на пици.

— Не е блестящо, но е хитро — отбеляза Пит, загледан в един кадилак STS седан, последен модел, паркиран до алеята за коли в двора на извънградския клуб, непосредствено зад портала. В него седяха три тъмни фигури — две отпред и една на задната седалка. В огледалото за задно виждане той видя, че фаровете на кадилака светнаха и колата тръгна след аларда, запазвайки почтително разстояние.

— Следят ли те?

— Казаха ми, че ще бъда следена плътно, но все още не съм забелязала някого.

— Не си много наблюдателна. В момента една кола се закачи зад нас.

Тя стисна силно ръката му.

— Колата ти изглежда бърза. Защо просто не им избягаш?

— Защо да им избягам? — повтори като ехо той; обърна се да я погледне и съзря в очите й вълнение. — Колата зад нас е кадилак, двигателят й с над триста конски сили вдига повече от двеста и шейсет километра в час. Моята бабичка също е с двигател „Кадилак“ с двойни четиригърлени карбуратори и три четвърти извита искендерска гърбица.

— Това нищо не ми говори — подхвърли насмешливо Мейв.

— Ще се опитам да ти обясня — продължи той. — Тази кола беше бърза преди четирийсет и осем години. И все още е бърза, но не може да вдигне над двеста и десет километра в час, а дотолкова може само при попътен вятър. С една дума, онази зад нас ни превъзхожда по конски сили и крайна скорост.

— Но сигурно си в състояние да направиш нещо, за да им се изплъзнеш.

— В състояние съм, но не знам дали ще ти хареса.

Пит не предприе нищо, преди да изкачи насрещния стръмен хълм и да се спусне по другата му страна, след което натисна докрай педала за газта. Изгубвайки се за миг от поглед, Пит спечели скъпоценните пет секунди преднина спрямо шофьора на кадилака. С рязко подадената й мощност малката червена спортна кола направо подскочи над асфалтирания път. От светлинните снопове от фаровете дърветата в края на тротоара, разперили голи клони над пътя като решетки от скелети, се превърнаха в бясно препускащо размазано петно. Усещането наподобяваше пропадане в кладенец.

Пит погледна в мъничкото огледало за задно виждане, стърчащо от къса ос, монтирана на обтекателя, и прецени, че е спечелил цели сто и петдесет метра пред кадилака, чийто шофьор още не бе прехвърлил билото на хълма и не знаеше, че преследваната кола се е отдалечила чак толкова. Сега общата преднина на Пит се равняваше на една трета от километъра. Признавайки възможността за по-висока скорост на кадилака, той изчисли, че след четири-пет минути колата ще го настигне.

Пътят беше прав и второстепенен и минаваше през скъп район на Вирджиния, малко извън Вашингтон, застроен с ферми за отглеждане на коне. В този час на нощта нямаше почти никакво движение и Пит безпрепятствено изпревари две по-бавни коли. Кадилакът неотклонно набираше скорост и след всеки километър скъсяваше разстоянието. Пит държеше кормилото спокойно и отпуснато. Не изпитваше страх. Мъжете в преследващата ги кола нямаха за цел да причинят нещо нито на него, нито на Мейв. Това не беше гонитба на живот и смърт. Онова, което го ободряваше, беше допълзялата до червената чертичка стрелка на тахометъра, почти чистият път пред него и вятърът, който свиреше в ушите му в съзвучие с дълбокия, гърлен звук от отходните газове, изпускани от двете големи тръби, монтирани отзад под пода на аларда.