Клайв Къслър - Ударна вълна

— Какво смятате да правите?

— Тъй като не мога да издам заповед за въоръжено нашествие в търговска собственост и вероятно да убия стотици невинни хора с такова действие, нито да изпратя отряд от специалните части, който да се спусне от въздуха, за да неутрализира всички минни изкопни работи на Дорсет, принуден съм да прибегна до единствения изход, който ми остава.

— И какъв е той? — подтикна го Пит.

— Ще дадем гласност — отвърна Сандекър, без да трепне или промени изражението си. — Още утре първата ми работа ще бъде да свикам пресконференция и да опозоря Артър Дорсет като най-свирепото чудовище, отвързано и насъскано срещу човечеството от времето на хунския вожд Атила насам. Ще разкрия причината за масовите убийства и ще хвърля вината върху самия него. След това ще склоня членовете на Конгреса да въздействат на Държавния департамент, който на свой ред да въздейства на правителствата на Канада, Чили и Русия да затворят всички мини на техните територии. Тогава ние ще си седнем и ще наблюдаваме развоя на нещата.

Пит продължи да гледа Сандекър с бавно нарастващо възхищение, после се усмихна. Адмиралът пореше бурните води, без да му пука за торпедата или обстоятелствата.

— Ще разгневите дявола, ако онзи ви набележи.

— Прощавай, че вдигнах такава пара. И ти, както и аз, знаеш, че пресконференция няма да има. Без представянето на солидни доказателства не ще постигна нищо, освен на бърза ръка да бъда вкаран в болнично заведение за душевноболни. Хора като Артър Дорсет се саморегенерират. Не можеш току-така да ги унищожиш. Те са рожби на система на алчността, която води към властта. Покъртителното на такива хора е, че те не знаят нито как да оползотворяват богатството си, нито как да помагат на нуждаещите се. — Сандекър замълча и с изискан жест запали пурата си. После продължи със студен глас: — Не знам как, но се кълна в Конституцията, че така ще изоблича този плазмодий, че ще има да ме помни цял живот.

Мейв посрещаше храбро изпитанието си. Отначало плачеше всеки път, когато останеше сама в малката къща в колониален стил в Джорджтаун, наета за нея от помощниците на баща й. Паника свиваше сърцето й, като си помислеше какво можеше да се случи на двете й момченца на остров Гладиатор. Идеше й да се втурне при тях и да ги отведе на безопасно място, но беше безсилна да го стори. В действителност тя се виждаше при тях само в сънищата си. А сънищата й се превръщаха в кошмари, когато се събудеше. Нямаше никаква надежда да се пребори със средствата, които използваше баща й. Не бе забелязала никого, но знаеше със сигурност, че мъже от охраната на баща й следяха всяка нейна стъпка.

Рой ван Флийт и жена му Робин, която бе взела Мейв под крилото си, я поканиха да отиде с тях на прием, даван от заможен собственик на дружество за подводни проучвания. На нея никак не й се ходеше, но Робин настоя, отказвайки да приеме всякакви нейни оправдания и я убеди, че имала нужда от малко развлечения в живота си, без да подозира на какви мъки е подложена Мейв.

— Сума ти видни столични личности и политици ще присъстват — не скри възторга си Робин. — Не можем да не отидем.

След като се гримира и прибра косата си на кок, Мейв си сложи туника от кафяв копринен шифон с широк колан и бродирана с мъниста предница, върху пола с три волана, едва покриваща коленете й. Беше си купила този тоалет в Сидни и тогава го намираше за доста стилен, но сега не беше толкова сигурна в това. Изведнъж се почувства неудобно да разголва толкова много краката си на вашингтонски прием.

— Много важно! — смънка тя под носа си, докато се оглеждаше в голямото огледало. — Никой не ме познава!

Тя отдръпна пердето и погледна през прозореца навън. Тънка снежна пелена покриваше земята, но улиците бяха чисти. Беше студено, но не мразовито. Тя си наля водка с лед в малка чаша, облече си черно палто, дълго до глезените и зачака Ван Флийтови да дойдат да я вземат.

На входа на извънградския клуб Пит показа поканата, която бе взел от адмирала, и бе пропуснат през красивата дървена врата, гравирана с образите на известни играчи на голф. Остави палтото си на гардероба и бе упътен да влезе в просторна бална зала, облицована с тъмно орехово дърво. Един от вашингтонските елитни архитекти по вътрешно обзавеждане се бе постарал да постигне илюзията за подводна атмосфера в залата. Изкусно направени книжни риби висяха от тавана, а скритото осветление излъчваше синьо-зелена светлина, която създаваше приятно за окото впечатление за вода.