Клайв Къслър - Ударна вълна

Той тръгна направо през дансинга между поклащащите се двойки, без да отстъпва наляво или надясно. Един пълен мъж, в когото Пит разпозна сенатора от щата Невада, се блъсна в него. Сенаторът понечи да каже нещо, но Пит му хвърли смразяващ поглед и онзи преглътна думите си.

Явно скучаеща до болка, Мейв наблюдаваше хората и бегло хвърли поглед към мъжа, крачещ целенасочено в нейна посока. Отначало не му обърна никакво внимание — реши, че ще е поредният непознат, който идва да я кани на танц. В друг момент, на друго място, тя може би щеше да се почувства поласкана от ухажването, но сега умът й беше на хиляди километри оттук. Едва когато нашественикът застана до масата, подпря се с длани върху синята покривка и се наведе към нея, тя го позна. Лицето й просветна от неописуема радост.

— О, Дърк! Мислех, че никога няма да те видя повече! — възкликна тя развълнувана.

— Дойдох да те помоля да ми простиш, че не се сбогувах с теб, когато с Ал ненадейно отлетяхме от „Айс Хънтър“.

Тя се почувства едновременно изненадана и поласкана от вниманието му. Мислеше, че той не изпитва никакви чувства към нея. Сега те се четяха в очите му.

— Откъде можеше да знаеш каква нужда имах от теб. — Гласът й едва се чуваше от музиката.

Пит заобиколи масата и седна до нея.

— Вече знам — каза той сериозно.

Мейв извърна лице, за да избегне погледа му.

— Нямаш представа какви неприятности си имам.

Пит взе ръката й в своята. За първи път я докосваше съзнателно.

— Успях да си побъбря малко с Будика — заговори той с леко язвителна усмивка. — И тя ми каза всичко.

Спокойствието и благоприличието й като че ли рухнаха.

— Ти?! И Будика?! Как е било възможно да стане това?

Пит стана и нежно я издърпа от стола й.

— Хайде да потанцуваме и после всичко ще ти разкажа.

И ето че като по чудо тя се озова в прегръдките му и той я притисна по-силно, когато почувства, че тя откликна и се сгуши в него. Затвори за миг очи, вдъхвайки аромата на парфюма й. Мирисът на неговия лосион за след бръснене — Пит не признаваше одеколоните — я обгърна като леки вълни на планинско езеро. Оркестърът засвири „Лунна река“ от Хенри Мансини и двамата затанцуваха с допрени бузи.

Мейв тихо затананика думите й: „Лунна река, повече от километър си широка, но някой ден на един дъх ще те прекося…“. Изведнъж тя се стегна и се отдръпна леко.

— А разбра ли за децата ми?

— Как се казват?

— Шон и Майкъл.

— Баща ти държи като заложници Шон и Майкъл на остров Гладиатор, за да изтръгва от теб сведения за всички открития на НЮМА, свързани с касапницата в океана.

Мейв го гледаше объркана, но преди да успее да попита още нещо, той я притисна към себе си. След малко усети как тялото й се отпусна и тя тихичко заплака.

— Толкова ме е срам. Не знам накъде да се обърна.

— Мисли само за настоящия момент — нежно й каза той. — Останалото само ще си дойде на място.

Облекчението и удоволствието, че е с него, пропъдиха належащите й проблеми и тя отново замънка под носа си стиховете на „Лунна река“.

— Ние, „Лунната река“ и аз, искаме да стигнем края на една и съща небесна дъга, който чака зад завоя, моя чудата приятелко.

Музиката стихна и спря. Мейв се облегна на ръката му, обгърнала кръста й, и се усмихна през сълзи.

— Значи това си ти!

Той й хвърли поглед с ъгълчето на окото си.

— Кой?

— Моят чудат приятел Дърк Пит. Ти си съвършеното олицетворение на Хъкълбери Фин, вечно пътуващ със сал по течението на реката в търсене на нещо, без да знаеш какво, но очаквайки да го зърнеш зад следващия завой.

— Мисля, че си права, приятелчето Хък и аз имаме някои общи черти.

Оркестърът извести почивка и докато другите двойки се разотиваха по масите, двамата продължиха да вървят покрай дансинга, без да си пускат ръцете. Нито единият, нито другият не се стесняваше от проследяващите ги любопитни погледи.

Мейв заговори:

— Искам да се махам оттук — но умът й загуби контрол над езика й и тя изтърси: — Искам само теб.

В мига, в който изрече думите, вълна на смущение премина през нея. Кръвта нахлу в лицето й и потъмни здравия тен на кожата й. Какво ли ще си помисли за мен горкият човек, запита се тя с чувство на унижение.

Пит се усмихна широко.

— Иди да кажеш лека нощ на семейство Ван Флийт. Аз ще докарам колата си пред клуба. Надявам се, че имаш топла връхна дреха.

Ван Флийтови си размениха разбиращи погледи, когато Мейв им съобщи, че си тръгва с Пит. Сърцето й биеше лудо, докато забързано прекоси балната зала, взе от гардероба палтото си и се втурна към външната врата. Спря се навън на стълбите и зърна Пит, застанал до една ниска червена кола, да подава бакшиш на пазача на паркинга. Колата като че ли току-що бе излязла от писта за автомобилни състезания. Освен двете единични седалки другаде нямаше тапицерия. Малкото заоблено състезателно предно стъкло предоставяше нищожна защита от въздушното течение. Колата нямаше брони, а предните колела бяха покрити, доколкото схвана Мейв, с предни калници от мотоциклет. Резервната гума висеше от дясната страна на каросерията между калника и вратата.