Клайв Къслър - Ударна вълна

Когато Дорсет заговори отново, в гласа му се долавяше възстановено спокойствие.

— След двайсет и три дни, считано от днес, всяка врява, надигната от адмирал Сандекър, ще стихне по естествен начин, когато затворим мините.

— Но не бива да допускаме да се получи така, татко, сякаш признаваме вината си по този начин. Тогава ще бъдем изправени пред цяла планина от съдебни процеси, повдигнати от природозащитници и семействата на жертвите.

— Не се безпокой, дъще. Получаването на доказателства, потвърждаващи, че методите ни за разработването на мините причиняват подводна ултразвукова конвергенция, която унищожава органичния живот, граничи с невъзможното. За извършването на научни проби ще е нужен период от месеци. А само след три седмици учените няма да имат какво да изследват. Изготвените планове включват премахването на всички следи от съоръженията ни за изкопните работи. Акустичното смъртоносно явление, както настояват да го наричат, ще бъде заглавие с вчерашна дата.

Младата китайка донесе напитките върху табла. Поднесе им ги и изчезна безшумно като призрак в сенките на верандата.

— Какво ще правим с Шон и Майкъл, след като майка им ни предаде?

— Ще се погрижа тя никога повече да не ги види.

— Много жалко! — рече Дирдри, притискайки ледената чаша в челото си.

Дорсет изгълта джина си като вода, остави чашата и погледна дъщеря си.

— Жалко ли? Кого очакваш да жаля, Мейв или близнаците?

— Нито нея, нито тях.

— Тогава кого?

По лицето на Дирдри, с черти като на екзотичен фотомодел, се появи злорада усмивка.

— А милионите жени по света, когато научат, че диамантите им не струват повече от парче стъкло?

— Ще отнемем романтиката от скъпоценните камъни — прихна да се смее Дорсет. — Твърдо ти го обещавам!

Уелингтън, заключи Пит, докато гледаше през прозореца на самолета на НЮМА, не можеше да бъде разположено на по-красиво място от това. Оградено от огромен залив с лабиринт от острови, ниски планини, сред чиито върхове най-високият беше Маунт Виктория, и пищна зеленина, пристанището се славеше като едно от най-хубавите на света. За десет години това беше четвъртото пътуване на Пит до столичния град на Нова Зеландия и рядко му се случваше да го завари без чести превалявания на дъжд и внезапни пориви на вятър.

Изпълнен с лоши предчувствия, адмирал Сандекър бе благословил с огромна неохота мисията на Пит. Той смяташе Артър Дорсет за опасен, алчен човек, с антисоциално поведение, който убива без капка угризение на съвестта. Оказа съдействие, като разреши на Пит и Джордино да излетят заедно с Мейв за Нова Зеландия със самолет на НЮМА и да поемат командването на изследователския кораб, който да им служи като база за спасителната им операция, но с изричното условие да не рискуват ничий живот. Пит прие на драго сърце условието, знаейки, че доближи ли се веднъж „Ошън Англър“ на безопасно разстояние до остров Гладиатор, единствените застрашени хора ще бъдат самите те тримата. Планът му беше да използва подводна лодка, за да се промъкне в лагуната, после да излезе на сушата и да помогне на Мейв да вземе децата си, след което всички де се върнат на кораба. Този план, потъна в мисли Пит, не включва никакви технически похвати. Озоват ли се веднъж на брега, оттам нататък всичко ще зависи от Мейв.

Той хвърли поглед към Джордино, който пилотираше служебния реактивен самолет „Гълфстрийм“. Якият му приятел излъчваше такова спокойствие, сякаш се бе излегнал на песъчлив бряг под палма. Двамата станаха близки приятели от деня, в който се запознаха в началното училище и се вкопчиха в ръкопашен бой. В гимназията играеха в един и същ футболен отбор, Джордино — като нападател, Пит — като защитник. След това продължиха заедно в Академията на военновъздушните сили. Използвайки най-безцеремонно влиянието на баща си — Джордж Пит беше виден сенатор от Калифорния — за да бъдат навсякъде заедно, Дърк уреди Ал да постъпи с него в школата за подготовка на летци и двамата извършиха два полета в една и съща тактическа ескадрила във Виетнам. Колкото до жените обаче, двамата се различаваха. Джордино се отдаваше на краткотрайни увлечения, докато Пит се чувстваше по-добре с дълги връзки.

Пит стана от седалката и отиде в пътническия салон, където беше Мейв. През целия дълъг и еднообразен полет от Вашингтон тя беше спала на пресекулки и лицето й имаше уморен и изпит вид. Дори сега лежеше със затворени очи, но начинът, по който непрекъснато променяше положението си в тясното легло, показваше, че все още не бе потънала в дълбок сън. Той протегна ръка и леко я разтърси.