Фридрих Незнански - Насочен взрив

„Разбира се, наивнико! Има да чакаш този да ти каже нещо за президентските структури…“

— За кого според вас би била от полза смъртта на Гусев?

Шароев взима от бюрото скъп вносен молив, върти го между късичките си пръсти и неочаквано го счупва на две.

„Охо! Това вече е показателно! Какво ли би могло да означава?“

— Ами на никого — казва с досада и захвърля парченцата в кошчето под бюрото.

„За мен ли е този номер? Показва ми, че е много развълнуван, и иска да му повярвам?“

— Изключвате ли отмъщението като мотив от страна на конкурентите ви?

— Абсолютно. Разбирате ли? Смъртта на Гусев не е от полза за никого. — Шароев отново се взира в мен. — Банката, както е работила, така и ще си работи. Кредитите, както са се разпределяли, така и ще се разпределят. И с партньорите отношенията ни са същите. След смъртта на Гусев никой не е скъсал връзките си с нас, нито пък са се появили нови. Така че всичко си е както беше и преди. Разбирате ли?

— Разбирам — съгласявам се аз. — Но може би някой лично е имал изгода от смъртта на председателя на управителния съвет? Вие например?

— Каквооо? — Шароев дори се надигна от креслото. Сега ще започне да играе на справедливо негодувание. — Как се осмелявате да твърдите такова нещо?

— Да предполагам — поправям го аз.

— Дори да предполагате! Това е… Знаете ли, подобни предположения…

Бързам да се измъкна.

— Питам ви като следовател. Нали не сте жена на Цезар — казвам аз.

— Какво? Чия жена?

— Казвам, че не сте жената на Цезар, за да сте извън подозрение. — На лицето ми цъфва усмивка.

— Вие сериозно ли ме подозирате? — Шароев нервно и злобно се засмива и добавя: — Това дори не е смешно! Вие знаете ли, че Андрей Гусев ми е кръстник?

— Нима? — учудих се искрено аз.

— Точно така. — Шароев малко се поуспокоява и си налива чаша минерална вода. На мен не предлага.

— Кой от управлението на банката има решаващ глас при взимането на важни финансови решения?

— Гусев. Той беше фактическият собственик на банката, но се досещам за какво намеквате. Въпреки че съм негов заместник, уви, даже и сега не съм никакъв господар. Защото съм поканен отвън. Сега, по-точно в настоящия момент, всички въпроси се решават от управителния съвет, а аз съм само негов председател. Нищо повече — въздъхва Шароев и на мен ми се струва, че в тази въздишка има нещо искрено.

— А какви бяха заслугите ви, за да ви поканят, както казахте, отвън?

— Е, аз имам богат практически опит.

— В банка?

— Не само… — наведе очи той. Изглежда, че Шароев искаше да се представи като скромен счетоводител, разбира се, за да скрие от мене онова, което не искаше да разказва.

— За никого не е тайна, че някои от служителите ви са бивши кадри на КГБ. Какво наложи това?

— Че какво толкова? — Шароев, изглежда, престана да се учудва и се убеди, че пред него седи формен идиот от прокуратурата. Обикновено парвеню, издигнало се след августовския пуч — сиреч аз. А аз се представих като такъв още в началото на срещата ни. — Не виждам нищо лошо във факта, че при нас работят хора от комитета. Изглежда, не знаете, че след разпускането на КГБ много елитни служители бяха изхвърлени на улицата. Не съм уверен, че всички те са били замесени в пуча. Съгласете се, не всички са се занимавали с преследване на дисиденти. Ние много ценим тези хора преди всичко за техните изключителни знания…

— Значи ръководството на банката не се интересува от политическите убеждения?

— Аз самият не бих казал, че съм абсолютен демократ по убеждения и не се притеснявам от това.

— Извинете, но какъв сте?

— Консерватор. Може би помислихте, че съм комунист? Смятам, че не трябва да прибързваме да унищожаваме старото, докато не сме създали нещо ново. Смятам революционната практика за нещо много порочно… Но това не се отнася към нашия въпрос.

— Интересно, коя практика приемате за непорочна? — се усмихнах леко и аз.

— На мен и на моите колеги ни се налага по неволя да бъдем онези класически буржоа, които не искат да изпуснат печалбата и издават Маркс и Ленин, ако ги търсят. Това е. Много е просто.

— Разбирам. Кажете ми, моля, с какво се занимават при вас кагебистите?

— Виждам, че не ги обичате.

— Признавам си. Не ги обичам.

Шароев се усмихна. Или ми се стори?

— Служителите от КГБ се занимават при нас главно с анализи. Изучават ситуацията в страната и по региони. Разбирате, че трябва да имаме точна информация. У нас не може да се вярва на официалната статистика…