Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Моля ви, намерете убиеца! Намерете го! Всичко ще дам, само и само да хванат убиеца! Кой посегна на Андрюша? През целия си живот само добро е правил на всички! Колко хора идваха при него за помощ!… Трябва да има някаква справедливост в края на краищата!

Разбърквах захарта в чашката в очакване да се успокои. Накрая зададох първия си въпрос:

— Вера Валентиновна, разкажете ми, моля ви, какво знаете за работата на Андрей Емелянович. За познатите му, за интересите му?

— Опасявам се, че няма да мога много да ви разкажа… Особено за работата му. Разбирате ли, при нас от самото начало тръгна така, че Андрюша не бъркаше семейството си с тази работа. Наложи се дори да има два апартамента, за да не бърка двата си живота. Познатите и приятелите му от новата работа никога не идваха тук, у нас. Още от самото начало поставих на Андрей това условие. Единственият, който е идвал няколко пъти, вярно, че е много отдавна, беше Александър Александрович…

— Извинете, но кой е той? — не вярвах на ушите си.

— Саша Самохин. Един млад и приятен човек — виновно ме погледна домакинята. — Както виждате, нищо полезно не мога да ви кажа…

Само като спомена името на Самохин, сърцето ми подскочи. Виж ти, късмет! Стоп, Турецки, не казвай „хоп“, преди да си скочил… Направих малка пауза и попитах:

— В банката ли е работил Самохин?

— Не зная. — Вера Валентиновна сви рамене. — Струва ми се, че не беше от банката. Някакъв военен… Известно време е работил в Главното политическо управление, май че куриер… С други думи, няма висок чин в армията…

— Баща ми и Самохин още преди перестройката бяха режисирали един военен празник — масовка, деца с балони, пионери със знаменца… — изведнъж добави Виталий, който не беше излязъл от стаята, загрижен за майка си.

— Знаете ли нещо друго за Самохин? Къде служи сега? — обърнах се към Виталий. Не им казах, че Самохин, както и Гусев, загина от взривно устройство, но не в мерцедес, а на Лосиний остров.

Вера Валентиновна и Виталий мълчаливо разпериха ръце.

— Напоследък никой не идваше при Андрей, даже и старите му приятели — въздъхна тя.

— Не се ли обаждаха по телефона?

— Не. Само роднините…

— Не сте ли забелязали нещо подозрително?

— Нищо.

— Мамо — чух предпазливия глас на Виталий. Беше застанал до вратата, сякаш чакаше или да го отпратя, или да му задам въпрос. — Няколко дни татко те уговаряше да заминеш в чужбина, а ти му се скара.

— Ах, да — смутено се усмихна Вера Валентиновна. — Не понасям да почивам някъде далече. Защо, когато чудесно мога да си почина и на Клязма. Аз така и не можах да свикна с цялото това богатство, което ни се струпа на главата. Пък и децата не го използват. Виталик учи във военно училище, а по-малките са още ученици…

— Защо Андрей Емелянович ви е предлагал да заминете?

— Беше претоварен с работа. Много се уморяваше, беше изнервен…

— Защо? Може би е имал някакви неприятности в работата си?

— Никога не говореше за своите неприятности — сви рамене големият син на Гусев. — Винаги казваше: „Имате си достатъчно собствени неприятности, за да ви прибавям и моите.“

— А вие наистина ли имате неприятности?

— Не, какво говорите — тъжно се усмихна Вера Валентиновна. — Най-обикновени семейни проблеми, глупости…

— Виталий, а онзи приятел на баща ви, Александър Александрович Самохин, има ли някакъв пръст в… — заекнах, търсейки точната дума — в твоята съдба?

— Не, Виталик още от детството си бълнуваше за армията — намеси се домакинята. — Той сам влезе във военното училище — не без нотка на гордост каза тя.

— Вера Валентинова, с кого Андрей Емелянович беше свързан най-много чрез работата си в банката? Исках да попитам кои са най-близките му помощници или колеги във финансовия бизнес?

— Може би Шароев, заместникът на Андрей — отговори тя. — Във всеки случай Андрюша често споменаваше името му…

Очите на Вера Валентиновна отново се напълниха със сълзи. Виталий бързо отиде при нея и нежно започна да глади рамото й.

По-нататъшният ни разговор не добави нищо съществено. Явно Гусев беше успял да огради изцяло семейството си от онова, с което се беше занимавал.

Оставих номерата на телефоните си и помолих Вера Валентиновна и Виталий да ми позвънят, ако си спомнят нещо съществено.

Виталий ми каза, че ще остане в Москва още малко и едва ли ще си спомни нещо — веднага след погребението ще замине в Рязанското десантно училище.

От апартамента на Гусеви позвъних в „Славянска банка“. Алексей Сергеевич Шароев беше в кабинета си.