Фридрих Незнански - Насочен взрив

В централния офис на „Славянска банка“, където се бях уговорил да се срещна с първия заместник на покойния Гусев Алексей Сергеевич Шароев, охраната ме прегледа много внимателно. Изглежда, че служебната ми карта не им направи никакво впечатление. Охранителите съобщиха по уоки-токито, че съм пристигнал, и чак след като получиха разрешение, ме пропуснаха в служебното помещение. Докато се качвах с асансьора на последния етаж, си припомних всичко, което знаех за Шароев.

В миналото беше доста известен в определени кръгове комсомолски вожд. По-точно, не вожд, а княз на едно много сериозно княжество. Алексей Шароев беше работил в системата на младежкия туризъм „Спутник“, вторият може би по значение институт на Комитета за държавна сигурност (КГБ) след „Интурист“. На ръководните длъжности в агенция „Спутник“ не назначаваха просто така и там не работеха обикновени хора.

Ето го и напълнелия, розовобузест мъж, горе-долу на моята възраст, който приличаше по-скоро на голям пес. За момент притвори тъжните си премрежени очи, опитвайки се да си припомни къде сме се срещали. Натисна бутона на комутатора с малко черно-бяло екранче върху бюрото му и каза:

— Машенка, не ме свързвай с никого. При мен е един другар от прокуратурата във връзка с Андрей Емелянович.

— Добре — отзова се секретарката.

„Е, спомни ли си? — помислих аз. — Едва ли ще си спомниш. Аз пък няма да ти казвам откъде те познавам. Разбира се, че не си ми бил комсомолски вожд. Но все пак се опитваш да се сетиш, защото многозначително ти се усмихнах, като на стар познайник. А аз те познавам, приятелче, от снимките, от онези снимки, които са ми показвали на «Петровка». В онези времена момчетата на Шура Романова дълго се занимаваха с един, както тогава се казваше, нощен клуб. Всъщност беше нелегален бардак, където работеха най-скъпите млади проститутки на Москва. При това този бардак се беше специализирал главно за мъжки проститутки, т.е. хомосексуалисти, макар че имаше и жени. Та ти посещаваше заведението със своя приятел, на когото се харесваше да играе ролята на жена. Но ти беше винаги мъж. И с приятеля си, и с приятелките…“

Тогава Шароев го разкараха. Прехвърлиха го на друга работа, известно време се трудеше в „Тяжпромекспорт“ — търгуваше със заводи, но това беше вече почти в наше време… Припомняй си, припомняй си…

— Не сме ли се срещали преди? — попита ме накрая розовобузестият неунищожим пес.

Свивам рамене и се правя на учуден:

— Не мисля.

Няколко мига се изучаваме взаимно като котараци преди бой. Шароев се усмихва, изкривявайки тънките си устни и чака. Аз пък се опитвам веднага да хвана бика за рогата.

— Служителите в банката сигурно са потресени от случилото се. Бихте ли могли да ми разкажете какви бяха отношенията между Андрей Емелянович и подчинените му. Обичаха ли го, или го мразеха?

— Да, да, разбира се!… — казва Шароев, цъкайки съчувствено с език. — Това е жесток удар! Ние толкова обичахме и уважавахме Андрей Емелянович. Извинете ме за баналната фраза, но това е наистина непрежалима загуба за всички ни…

„Непрежалима, но ти веднага си се преместил в кабинета му“ — мисля си, като отбелязвам известно безредие в стаята. Пък и на вратата, както успях да забележа, вече е махната предишната табелка, а новата, изглежда, още не е готова. Май предишните колеги на покойния не се стараят особено да спазят приличие, тъй че любовта и уважението, както се казва, веднага си личат.

— Вашият шеф… — казвам аз, но Шароев неочаквано ме прекъсва:

— Извинете, не сте точен.

— Как така?

— Той не ми е шеф — отговаря той и продължава: — Изглежда, не познавате добре банковата йерархия. Извинете, може би не съм съвсем вежлив…

Кимам, т.е. продължавай. И той продължава:

— Явно и онези, които са посегнали на живота му, също… хм, хм, са били лошо осведомени. Те, изглежда, са предполагали, че Гусев е цар и господ в банката. И когато им е отказал нещо, колата му е полетяла във въздуха.

— Знаете ли кои са тези „те“?

— Не. Кой ги знае кои са — уклончиво провлече глас Алексей Сергеевич. — Сигурно е мафията.

— Мафията казвате? Това е интересно. Заплашвал ли го е някой напоследък? По поведението му ли съдите?

— Странен въпрос. Какво имате предвид? — Шароев ме пронизваше със своя остър поглед. — Нас постоянно ни заплашват: от дребните вносители до президентските структури.

Подсвирнах:

— Дотам ли? Може ли по-конкретно?

— По-конкретно нищо не зная — отряза Шароев.