Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Ако искате, елате с мен — предложи Величко. — Доскоро се занимавах с тая секта и съм понасъбрал някои сведения…

Кабинетът на Величко бе скромен като на заклет аскет болшевик. Но не защото следователят мечтаеше за лаврите на „железния Феликс“. Всъщност той бе получил самостоятелен кабинет съвсем наскоро, буквално преди два-три дни, и се бе наложило да се обзавежда с мебели от склада на стопанското управление, а там не можеше да се намери почти нищо свястно. Олег се надяваше, че след време ще успее да се сдобие с нещо по-прилично. Сред очуканите, изподраскани и разнебитени мебели единственото, което недвусмислено показваше, че все пак е краят на двайсети век, беше компютърът, поставен върху бюро с ужасяващо крехки крака.

Олег придърпа към него два стола и като предложи на госта да закачи якето си в стенния гардероб, позамълча, преди да попита с леко смущение:

— Ще пийнете ли нещо, Марк?

Марк сви рамене и отговори:

— По принцип не съм Хамлет.

— Моля? — не разбра Олег.

— Да пия или да не пия — подобен въпрос никога не е стоял пред мен — обясни охотно капитанът.

— Ясно — усмихна се приветливо Величко.

След малко на крайчеца на бюрото се появиха последователно току-що отворена бутилка „Кремльовска“, две чаши и чинийка с ядки.

Пиха за запознанството, след което Олег включи компютъра и започна да обяснява:

— Ще ти кажа, капитане, че има нещо гнило в това дело, защото разполагаме само със сигнали от гражданите. С една дума, в милицията взеха да постъпват заявления и оплаквания, че у нас се е появила секта на някакви търсачи на истината. Сектантите мътят главите на младите и по някое време тийнейджърите вземат, та напуснат дома си, като при това отмъкнат всичко най-ценно, след което отиват да живеят в тая общност. Така че при нас идваха какви ли не татковци и мамички. Някои например казваха: да върви по дяволите тоя глупак, само да ни върне скъпоценностите. На такива веднага им предлагахме да напишат заявление, че детето им ги е окрало, и тогава ние веднага ще измъкнем отрочето от сектата по законен път. Разбира се, когато сигналите на гражданите взеха да идват през час-два и надминаха сто, а те пишеха дори до президента, да не говорим за градския прокурор… та тогава наистина се наложи да направим проверка. И наяве излязоха странни неща…

Олег плъзна пръсти по клавишите на компютъра и на синия екран на дисплея бавно се появи първата порция информация:

„Пътят на истината — религиозно обединение, което съчетава в своите постулати основните положения на будизма и християнството. Основател и първосвещеник на сектата е Тацуо Като, роден през 1950 г., японец, по професия фармацевт и специалист по иглотерапия. От 1987 г. се смята за просветлен — според будистките канони. През 1988 основава сектата «Пътят на истината». През 1992 г. се обявява за живия Христос.

Понастоящем в целия свят се наброяват около сто хиляди последователи на Тацуо Като. От тях около 1500 души са монаси, постоянно живеещи в общините, а останалите са вярващи миряни. (Сведенията са неточни, получени са по официални канали.)

Централата на обединението «Пътя на истината» се намира в Япония — Токио, район Шетагая. Освен това има огромна мрежа от филиали.

В Япония: Сапоро, Фуджи, Шибуя, Нагоя, Киото, Хирошима, Кумамото.

В Германия: Бон, Мюнхен.“

— Ами че това си е направо някаква Организация на обединените нации, а не секта — изръмжа Марк. — Всички тия места са толкова хубави, как ли им е хрумнало да се навират тук, у нас?

— В хубавите места се подлъгват по-малко хора. Там всеки си гледа благосъстоянието и работи. А у нас — в мътна вода риба да ловят! Я погледни тук…

На екрана се появи поредният пасаж от текста:

„В Русия: Москва (Петровка, Звездния булевард, Петрозаводска).“

— В сравнение с Япония не са чак толкова много — отбеляза Марк.

— Така е, само че в страната на изгряващата йена сектантите са към десет хиляди, а у нас — над трийсет хиляди.

— Я гледай ти!

— Абе няма значение! Независимо колко хиляди членове има тая секта, ако установим нарушение на нашите закони, ще я закрием, по дяволите. И съдейки по онова, което разправят хората, наистина работата не е добра. Но… има едно „но“. Не само че не можем да я закрием, ами дори нямаме право да влизаме в нейните общини без разрешение на ръководството й.

— И защо?

— Ами защото, драги мой, още с пристигането си японците са отишли със своите дарове и предложения за взаимноизгодно сътрудничество не при Негово светейшество Руския патриарх, ами при председателя на Експертния съвет към президентството — Олег Лоев. И са поискали съдействие да основат Японско-руски университет, а не манастир. Срещу пари или от добро сърце Лоев им помогнал. Именно така са успели да се настанят тук хитрите японски попове. И то съвсем солидно! От Министерството на информацията и печата са получили цял пакет от лицензи. Например за издателска дейност, за телевизионното предаване „Светите небеса“. А на радио „Маяк“ са броили два милиона долара за ефирно време.