Фридрих Незнански: Плутоний за Исус

От началото до края тази книга е творческа измислица. Разбира се, за нея са използвани някои автентични материали както от личната практика на автора, бивш руски следовател и адвокат, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, местата на действие и героите са абсолютно измислени. Съвпадението на имената и названията с реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.

Особено жесток терористичен акт бе извършен снощи в „Нихон-еноки“, най-големия супермаркет в столицата на Япония. Точно когато в магазина имало най-много купувачи, неизвестни престъпници затворили всички изходи и пуснали в помещенията лютив дим и отровен газ. Според предварителната информация — фосген.

Докато нещастните хора се мятали панически в адския капан, по високоговорителите била четена проповед от името на Тацуо Като, водач на сектата „Пътят на истината“, обявил се за втори Христос. В своята проповед този човек, или човекът, представил се за Тацуо Като, призовал присъстващите към всепречистваща, изкупителна смърт, тъй като светът и бездруго отивал към неизбежния Армагедон 1 1 Армагедон — в християнските митологични представи мястото на есхатологичната (последната) битка при свършека на света, в която ще участват „царете на цялата земя“ (Апокалипсис, 16, 14–16). — Б.пр. . След като разбили витрините, част от клиентите и служителите на супермаркета успели да излязат и да се спасят. Когато пристигнала полицията и поделенията на службите за сигурност, в „Нихон-еноки“ били намерени само пострадалите. Според предварителната информация десет души са загинали, а около триста са потърсили медицинска помощ.

ИТАР-ТАСС, 20 март 1995 година

Старши следователят по особено важни дела при главната прокуратура на Руската федерация Александър Борисович Турецки не се вписваше в колектива пазител на законността в страната. Бяла врана беше и заместник-главният прокурор Константин Дмитриевич Меркулов. Но той все пак беше по-възрастен от Турецки и за разлика от него — доста врял и кипял в тази следствена кухня, така че, съдейки по поведението му, човек не можеше да разбере веднага, че той е по-скоро бяла, отколкото черна врана. А „асът“ Турецки не умееше или просто не искаше да крие отношението си към онова, което колегите му наричаха помежду си „комплексно и неотстъпно използване на служебните правомощия“, а по-просто казано — вземането на рушвети и злоупотребата със служебно положение. Ето защо всички бяха наясно що за човек е Турецки: и колегите му, и началството, и престъпниците.

Именно поради тази причина никой никога и за нищо не молеше Александър Борисович, нито пък му изпращаше добронамерени обекти на правосъдието, които са в състояние да се отблагодарят за избягнатото наказание и затвора с някой хубав подарък дори според западните стандарти. Началството пробутваше на Александър Борисович тежките, понякога забатачени следствени дела и потриваше ръце в очакване, че високомерният Турецки най-после ще се провали с гръм и трясък, а разпространяваната с години легенда за супер следователя ще изчезне, подобно на облаче цигарен дим. Но досега той успяваше да се справи с повечето неща. Впрочем затлъстелите от подкупи държавни съветници на болното и сляпо руско правосъдие все пак смятаха това за положителен фактор: нали все някой трябваше и да разкрива престъпленията!

Турецки не четеше мисли от разстояние, така че не подозираше какво мислят за него колегите му и ръководството. За щастие той бе дошъл в Главна прокуратура от Московската градска прокуратура, където вече бе успял да се увери в собствените си възможности, за които и другите бяха добили много добра представа. Така че в редките часове, когато оставаше в кабинета си, Александър Борисович не търсеше приятелски и полезни връзки, а предпочиташе самотата или контактите с експерти и оперативни служители.

Наистина през последните дни, докато боледуваше Меркулов — негов стар приятел и учител, — на Турецки му беше донякъде трудно да издържа относителното си затворничество, макар и доброволно избрано. Именно поради тази причина той почти се зарадва, когато иззвъня директният телефон и смътно познат плътен баритон произнесе: