Фридрих Незнански: Плутоний за Исус

Съпругата на Бибарцев нервно сновеше из хола, нетърпелива да се увери, че повечето ценни неща не са откраднати, но не се осмеляваше да проверява навсякъде, докато милицията не огледа за следи.

Марк бегло огледа апартамента, разбра, че крадците не са задигнали кой знае колко неща, и като остави експерта да се занимава с пръстовите отпечатъци върху политурата на мебелите, отиде при домакина в кухнята.

— Добър вечер — поздрави той, наблюдавайки от вратата как уплашените малчугани, сякаш като курдисани, непрекъснато лапат падналите им на аванта бонбони.

Бибарцев мълчаливо кимна — не му се щеше нито да потвърждава, нито пък да опровергава думите на оперативния служител за качествата на вечерта.

— Хей, вие, охраната! — строго подвикна Марк към децата. — Стига сте нагъвали тия бонбони, че току-виж тук забръмчали пчели!

Те послушно прибраха ръчички под масата и мълчаливо заследиха с ококорени очи високия гръмогласен милиционер.

— Може ли да поседна?

— Да-да, заповядайте — припряно го покани сепналият се Бибарцев.

— Разкажете ми какво и как се е случило.

Сергей Николаевич набързо разказа: върнали се от гости някъде към единайсет и половина и установили, че вратата е отключена. Влезли. Вътре заварили двете деца да ядат бонбони. „Какво правите тук?“ — последвал съвсем уместният въпрос. „Минавахме, казали, и видяхме, че вратата е отворена, надникнахме — нямаше никой, и затова решихме да пазим апартамента, докато си дойдат собствениците…“

— Същински тимуровци! — иронично отбеляза Майер.

Децата не знаеха какви са тия тимуровци и мълчаха.

— А сега да ви чуя вас, калпазани, говорете! — заповяда Марк.

Малкият само се пулеше насреща му и преглъщаше навярно още сладката си слюнка. Големият бързо занарежда:

— Ние, чичко ченге, се връщахме от едно приятелче и видяхме, че вратата е отворена, а по стълбите тичат двама мъже с някакъв куфар. И веднага се усетихме, че са крадци. Затова решихме да останеме тука и да вардим, докато се върнат стопаните…

— А бонбоните на масата ли бяха?

Момчето бегло погледна към Бибарцев и неохотно отговори:

— Ми не… В шкафчето.

— А защо сте бърникали в него?

— Може ли да си вървим, чичко? — вместо отговор захленчи момчето.

След него захленчи и малкият, може би негов приятел или брат.

— Я млък! Докато не ми кажете от кого сте научили думата „ченге“, никъде няма да ходите!

Големият заби поглед в пода и тихо произнесе:

— Тате вика така…

— Ами много ясно!

С тези думи Марк стана и отиде в хола, за да попита Бибарцева какво й липсва след посещението на неканените гости. Откраднатите вещи не бяха много — три златни пръстена и трийсет хиляди рубли.

Експерт-криминологът Вася Чугунов на свой ред съобщи, че от най-пресните пръстови отпечатъци по мебелите може със сигурност да отдели съвсем мънички, очевидно детски отпечатъци.

— Което всъщност трябваше и да се докаже! — удовлетворено отбеляза капитан Майер и се върна в кухнята.

— Слушайте сега, малки разбойници — обърна се той към хлапетата. — За вас вече всичко ни е известно, освен как се казвате и къде живеете. Няма да ви пусна да си ходите сами, ще изчакате, докато дойде кварталният да ви вземе. А сега ще напишем протокола.

— Какъв протокол? — стресна се големият.

— Протокол за изземването на пръстенчетата и паричките. Вие сте добри деца и ще ги върнете доброволно, иначе едно ченге ще ви отведе в затвора. Ясно?

— Недей в затвора, чичко!

Малчуганите вече непресторено се разплакаха.

Бибарцев се чувстваше страшно неудобно. И когато, размазвайки сълзите по бузите си с изцапан от шоколада юмрук, голямото момче свали от врата си връвчица с нанизаните по нея пръстени, а от единия си чорап извади парите, Сергей Николаевич неочаквано попита:

— Може би не трябва да пиша заявление, господин капитан? Ще отбележите в книжата си, че неизвестни злосторници са разбили вратата, но не са успели да оберат апартамента…

— Това изобщо не би ме затруднило. С други думи, и моето сърце, макар и скрито под държавен мундир, ми подсказва да бъда снизходителен. Но първо бих искал да ви кажа, че съм имал в практиката си един изключително интересен случай с деветгодишно момче. То изглеждаше невинно като ангелче, но за половин година бе успяло да „очисти“ четиринайсет апартамента, при което стойността на откраднатото възлизаше на повече от петдесет хиляди долара. И второ, трябва да се уверя, че хлапетата сами са се решили на тая глупава кражба, а не ги е изпратил например престъпният им баща, който учи своите сополанковци на нови думи. Ако са работили за баща си, трябва да го осъдим като вдъхновител и организатор на престъплението, а в такъв случай ще имаме нужда от вашето заявление. Така се уговаряме, нали?