В забранената зона край военния завод „Маяк“ — заразената от радиоактивни вещества гора — бе заловен от военен патрул московският жител Григорий Месхиев. На въпроса какво търси в гората, Месхиев отговорил, че дошъл да си потърси нещо, което бил заровил тук преди много време. Гражданинът Месхиев се уплаши и разтревожи не толкова от факта, че разговаря с военен патрул, колкото от думите им, че ако дълго е обикалял да търси из гората това заровено нещо, то вече няма да има нужда да търси девойки за земните си радости. А касетите с плутоний, грижливо скрити още от Тузик и Колбин, така и си останаха в скривалището — сега вече можеха да бъдат намерени само случайно.
Журналистът, който беше уредил Едуард Бибарцев срещу пари в репортерския екип, заминаващ за Токио, тутакси изхвръкна от работа въпреки влиятелните си родители. Срещу него бе възбудено наказателно дело, но следствието го задържаше под всевъзможни предлози, докато накрая случаят се забрави.
Следователят по особено важни дела Турецки трябваше да се заеме с новата си задача, възложена му по поръчение директно на правителството: с позволени или непозволени средства, изобщо на всяка цена да открие улики за извършено престъпление от създателите на телевизионното предаване „Кукли“, което хвърляло кал по държавните мъже на Русия. Но находчивият Александър Борисович се оплака от силна преумора и нервен стрес, взе си медицинско за отпуска по болест и замина за едно селце край Смоленск, по-далеч от очите на шефовете си.
Капитан Марк Майер също излезе в отпуска. След като приключи служебното разследване на несанкционираните му със заповед действия при изпълнение на възложената задача, той получи строго мъмрене, а след него и предложение да постъпи на работа в Регионалното управление за борба с организираната престъпност. Марк обеща да си помисли, но по цели дни само лежеше вкъщи на дивана и гледаше окачената на стената увеличена фотография, на която бяха снимани заедно с Кристина на търговската улица с увеселителни заведения „Гиндза“ в Токио. Под фотографията бе закачено в рамка парче бяла коприна с черни блестящи йероглифи — това беше онази мъдрост, изписана в стила на японската класическа калиграфия, която бе поставена в стаята, послужила им за убежище в последната неповторима нощ с Кристина. Тя му го бе подарила за спомен от Япония, но не бе успяла да му преведе какво пише там. Марк узна това едва когато Турецки му изпрати един свой познат японовед. Той дълго цъка с език, докато разглеждаше това изящно произведение на изкуството, след което каза, че на коприната е изписано последното стихотворение на един средновековен монах и поет. И със задавен от вълнение глас го преведе:
„Какво ли ще остане след мен?
През пролетта — цветя, в гората — кукувичка.
През есента — посърнали листа на клен.“
Армагедон — в християнските митологични представи мястото на есхатологичната (последната) битка при свършека на света, в която ще участват „царете на цялата земя“ (Апокалипсис, 16, 14–16). — Б.пр.
Маризи — (жарг.) бой, сбиване
Отрицателна героиня от мултипликационните филми за крокодила Гена и Чебурашка. — Б.пр.
Отряд милиции особого назначения — специални части за опазване на обществения ред. — Б.пр.
Регионално управление за борба с организираната престъпност. — Б.пр.
Жаргон — да поемат вината. — Б.пр.
Прострация (от лат.) — угнетено състояние, придружено с пълно отпадане на силите и безразличие. — Б.пр.
От филма „Заклети ергени“, музикална комедия, чието действие се развива през Втората световна война. Трима пилоти се заклеват да не се влюбват до края на войната. — Б.пр.
Японска декоративна вишна. — Б.пр.
Заповядайте (яп.) — Б.пр.