Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Хелмут Шилер, целият опръскан с кръв, силно притискаше с носната си кърпа раната на гърба на дъщеря си, а с другата ръка придържаше главата й. Момичето дишаше начесто и на пресекулки, не можеше да си поеме дъх. Очевидно ножът бе засегнал белите й дробове.

Марк се отпусна на колене до нея и започна да я гали по мократа от пот буза.

Кристина отвори очи, погледна го и с мъка прошепна:

— О, Ген… ужасно боли…

Дойде лекарят и когато погледна раната, безнадеждно поклати глава, но все пак енергично се зае да оказва първа помощ. Хелмут Шилер упорито не искаше да се отдели от дъщеря си, като непрекъснато бършеше сълзите си, толкова неуместни на това тъмно и сурово лице.

Санитарите деликатно, но настойчиво отведоха Марк настрани. Младият мъж отчаяно се зае да кръстосва из фоайето, докато в един момент се озова до окования с белезници Бибарцев. Спря се до него и без да каже нито дума, започна да го души. Турецки, генералът и някакъв як японец едва успяха да го отдръпнат от убиеца.

Виеха сирени на полицейски коли и линейки, във фоайето на хотела цареше тревожна суматоха.

И само хищните репортери щракаха с фотоапарати, въодушевени, че неочаквано са попаднали на сензационна новина…

Тацуо Като, великият учител, основателят на църквата „Пътят на истината“, бе арестуван в една отдалечена обител сред рудниците на остров Кюшю. Неосъществилият се Христос отхвърли всички обвинения, а на репортерите заяви, че е прекарвал дните си само в молитви и медитация, след което строго предупреди, вдигайки показалец: „Гответе се за последната битка!“

Американският концерн „Микроком“ публикува в медиите декларация от името на съвета на директорите, в която се заявяваше, че Джон Гордън Смит никога не е работил в информационния отдел на концерна и не е бил упълномощаван за каквито и да било акции срещу корпорацията „Ябушита Денки“. Съответно — че не е била учредявана дъщерна фирма „Белите братя“. Според съвета на директорите подобни инсинуации се правят, с цел да опорочат безупречната репутация на концерна „Микроком“ в полза на конкуренцията. Някои от по-упоритите журналисти отидоха чак до Лос Анджелис да проверят истинността на заявлението, но там не откриха никакви следи от съществуването на посредническа фирма на име „Белите братя“.

Координаторът на германските специални служби Бернд Шмид и ръководителят на Федералната служба за разузнаване Конрад Горецнер, обвинени от списание „Шпигел“, че са инсценирали контрабанда с руски оръжеен плутоний, бяха изправени пред контролната комисия на Бундестага, наблюдаваща дейността на спецслужбите. Прекият ръководител на операцията Хелмут Шилер подаде оставка и бе освободен без служебно разследване, тъй като бе взета под внимание личната му трагедия.

Борис Лазкин изчезна безследно.

В токийския клуб за хомосексуалисти „Елизабет“ бе открит мъж с отрязани ръце и крака, с извадени очи, пробити тъпанчета на ушите и отрязан език. Този мъж бе идентифициран като руския гражданин Александър Лисовски, който три дни по-късно умря. Бе установено, че начинът, по който е убит, е заимстван от китайците — бавна екзекуция, наречена „човекът свиня“. Извършителите на това жестоко убийство не бяха открити.

Едуард Бибарцев бе върнат в Москва и затворен в следствения изолатор. В показанията си при разпитите той заяви, че бил завербуван в групата „Белите братя“ от Дмитрий Лоев. Също така призна, че докато се е забавлявал с дрогираната Кристина Шилер, е узнал от нея всички подробности от разговора, който тя е чула в кабинета на баща си. Бибарцев разказа, че по-късно е получил предложение от Лоев да отиде със свои другари от групировката „Белите братя“ в Копеевск, за да получи с преговори или насила оръжейната суровина и технологията за нейната обработка. В последния момент обаче той се уплашил и избягал в Москва. На аерогарата го посрещнал Чука с няколко приятели и го откарал в общежитието на „Петрозаводска“, където монасите го обработили — без наркотици и електроника — за да му влеят сили и увереност. Но не успели да довършат внушенията си, тъй като в общежитието нахлули служители от прокуратурата и милицията със заповед за обиск.

Директорът на банка „Дук“ Сергей Николаевич Бибарцев скоропостижно почина от остър и масиран инфаркт. Неговото място в банката бе заето от първия му заместник. След тържествения погребален ритуал и кремацията на покойния новият директор на банката посети вдовицата и й съобщи, че е открита липса на големи суми от банковите авоари, които някой трябва да покрие.