Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Каква част от общата сума сте превели във вашата сметка?

— Трудно е да се каже с точност, защото парите идваха от всички филиали: в САЩ, в Германия, Русия. А що се отнася до Япония, тук вземахме около една трета от постъпващите средства. С останалите пари, като се изключат онези, които отиваха за поддръжка на църквата, ние закупувахме най-различни съоръжения. Може да се каже, че всичко освен хранителните продукти се купуваше от магазините на „Ябушита“. Бяхме си поставили за цел да превърнем църквата в един гигантски постоянен клиент на всички стоки на „Ябушита“. И японската корпорация се хвана на тази въдица. Защото всички филиали трябваше да се обзавеждат само с изделията на „Ябушита“: офис мебели, техника и други изделия. И така, вече ги държахме в ръцете си!

Смит буйно удари с юмрук дланта си и продължи възбудено:

— Те започнаха да ни цитират в рекламите си. Оставаше само да дискредитираме самата секта, а заедно с нея отиваше по дяволите и „Ябушита Денки“. Всъщност всичко трябваше да приключи именно така, както и приключи, но ние допуснахме грешка, като решихме да ускорим събитията. Идея за това ни даде проповядваната от учителя Като тема за апокалипсиса. В неговата интерпретация всичко звучи така: ще настъпи последната битка на доброто със злото и на планетата ще останат само малка част от посветените, които ще създават нова цивилизация през следващите хиляда години. Може и нещо да съм пропуснал, защото е много трудно да навлезеш в учението на този самозванец. Във всеки случай той твърди, че световният катаклизъм ще започне от два конфликта: американско-японски и руско-турски, и то през деветдесет и седма или деветдесет и осма година. И трябва да ви кажа, че мнозина от така наречените здравомислещи хора вярват на тези пророчества и доволно потриват ръце.

— Какво имате предвид?

— Производителите на оръжие. Достатъчно беше така, просто на шега, да пуснем слух, че църквата иска да купи оръжие, и тутакси получихме маса предложения!

— Колко голяма беше вашата агентурна мрежа в сектата?

— Не повече от трийсет души, но всички те имаха сериозно влияние върху ръководителите на филиалите.

— Ваше дело ли е терористичният акт в супермаркета „Нихон-еноки“?

— Не съвсем. Решаваща роля изигра фактът, че работниците от магазина не разрешаваха на монасите да продават в търговските помещения на супермаркета книги, плочи и други култови вещи. Най-фанатизираните последователи на Като настояваха тези хора да бъдат наказани някак. Ние сме виновни дотолкова, доколкото не им забранихме това, макар че имахме тази възможност.

— Как смятахте да продължите по-нататъшната си работа?

— Под формата на случайно изтекла информация трябваше да пуснем съобщение по световните медии, че компютрите на фирма „Ябушита“ се използват за антихуманни експерименти над хора, които впоследствие се превръщат в биороботи, готови да изпълняват всякакви заповеди. И че с така наречените „шлемове на спасението“ се изземват парите и скъпоценностите на новопокръстените. И за още много други неща. Вие навярно знаете всичко, за наркотиците също.

— И какво още смятахте да правите?

— Наскоро ни се удаде възможност да допълним цялата тази картина с един ефектен щрих: наши колеги в Русия и Германия успяха да отнемат от едни престъпници половин килограм оръжеен плутоний, както и технологията за неговата по-евтина разработка. Доколкото знам, немските специални служби са искали да заловят тези престъпници, но нашите агенти подкупиха куриера и го доведоха в Япония.

— Значи документацията и плутоният са тук?

— Да, ние вече трябваше да ги получим, но започна обсадата на нашата централа.

— Как се отнесе Тацуо Като към възможността да получи такъв подарък?

— Та той беше във възторг!

— Вашите действия може да се квалифицират като промишлена диверсия. Не ви ли смущава моралният им аспект?

— Бизнесът е война. И автор на този афоризъм, тръгнал по света, е именно японец. Но кой знае защо колегите от „Ябушита“ предпочитат да купуват нацяло нашите политици, за да им съдействат в машинациите. При това положение е смешно от нас да се иска богобоязлива честност.

Екранът угасна.

Няколко минути в залата продължи да цари тишина.

После стана и взе думата един немец.

— Хелмут Шилер, Федерална служба за разузнаване — представи се той. — Трябва да призная, че кражбата на контрабандната стока от Русия действително стана на германска територия, но не смятам, че изтичането на информация е станало в нашето ведомство. Вероятно престъпникът, който трябваше да докара стоката в Германия, сам е потърсил по-богат купувач и е попаднал на тези монаси. Във всеки случай той трябва да бъде изпратен и съден в Германия за бомбен атентат. Той предизвика самолетна катастрофа, при която загинаха членовете на неговата банда и немският летец. Разбира се, сега плутоният трябва да се търси.