Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

И точно в този интервал от време Турецки съгледа Марк Майер. Той идваше насреща му — висок и светлокос, но някак променен, може би защото следователят го помнеше с други дрехи от последната им среща в Москва. Тъй като отначало лицето на Марк не изразяваше нищо и той го гледаше съвсем равнодушно, Александър Борисович разбра, че не е желателно да проявява някакво отношение към него. После Марк се приближи с любезна, но хладна усмивка и поздрави:

— Добър ден! От Русия ли пристигате?

— Да.

— И откъде по-точно?

— От столицата.

— От Москва?!

— Да.

— По работа ли идвате?

— Да.

— Как е там положението?

— Ами горе-долу добре.

— А Чечня?

— Сега е настъпил период на Брестки мир — нито война, нито примирие, уж се водят преговори, но военните са в безпътица.

— Кога се връщате?

— Ако всичко мине добре — утре вечер.

— О, дали не би могло и аз да замина с вас?

Турецки разбра подтекста на въпроса му: Марк искаше да се легализира, но за да не го подгонят спецслужбите, му трябваше поддръжка на висшестоящи инстанции. Турецки се бе погрижил за тази работа още в Москва и затова твърдо му отговори:

— Мисля, че можем да го уредим. Елате утре към обяд в хотел „Палас“.

— Благодаря ви!

Марк му подаде малка лакирана кутийка.

— Заповядайте, искам да ви подаря за спомен от срещата ни този малък сувенир. Той е от храма „Мейджи“. Кой знае дали ще имате възможност да го посетите.

— Благодаря.

Марк тръгна към изхода. Турецки успя да види, че на паркинга той се качи в бяла тойота, а на волана… разбира се, седеше някакво момиче.

Александър Борисович знаеше, че този подарък не е обикновен. В изящната кутийка намери микрофилм, квитанция за багаж и доста лаконичен, но обстоен доклад за извършената работа от капитан Марк Майер. Задачата беше изпълнена докрай и фактически без никакви загуби… Турецки се сепна, плюна три пъти и почука на дърво — да не чуе дяволът. Всъщност не би било зле да върнат в Москва окован с белезници Александър Лисовски, но както изглежда, тая работа щеше да поизчака. Тъй като е доведен тук от членове на сектата „Пътят на истината“, Лисовски при всички случаи няма да се измъкне от ръцете на японската полиция. По-късно обаче тя с удоволствие ще върне на колегите си от Русия подобна долнокачествена стока като Лисовски.

Турецки бе доволен от капитан Майер още и за това, че благодарение на получените от него данни Русия щеше да се представи на съвещанието с достатъчно достойнство. В изказванията си членовете на делегацията нямаше само да отбелязват факта, че на територията на страната са установени еди-какви си закононарушения от сектантите, а ще посочват конкретни разкрития и ще правят съответните предложения.

Тъй като съвещанието беше закрито, на него не бяха допуснати вездесъщите и нагли репортери, които, разбира се, бяха надушили за предстоящото събитие и сега се тълпяха във фоайето с надеждата да изкопчат от някого поне най-обща информация.

Ето защо в конферентната зала бе тихо, чуваха се само приглушени разговори и съскането на наливаните в чашите напитки.

Една от страничните врати се отвори и влезе среден на ръст широкоплещест японец в цивилен костюм и с очила. Той отиде на председателското място на голямата елипсовидна маса, леко се поклони и започна да говори.

Всички присъстващи можеха спокойно да го разбират, защото прославените със своята техника японци бяха осигурили за гостите си синхронен превод, предаван по малките слушалки, надянати на ушите им.

— Преди всичко искам да ви благодаря, господа, че въпреки своята заетост вие уважихте с присъствието си нашето съвещание. Аз съм помощник на господин министъра на вътрешните работи и се казвам Дзютаро Михара. Тъй като проблемът, който ще обсъждаме, води началото си от Япония, ние се осмелихме да ви поканим тук, в нашата страна. Независимо от днешното ни събиране нашата всекидневна работа по случая продължава и за щастие са постигнати вече някои резултати. И така, господа, позволете от встъпителното слово да пристъпя към доклада си.

Турецки огледа присъстващите, търсейки с очи къде седят представителите на Германия. Беше сигурен, че Хелмут Шилер е пристигнал за съвещанието, защото в Япония се намира не само откраднатият под носа му плутоний, но и родната му дъщеря, за която сигурно се тревожи. От рапорта на Марк Турецки вече знаеше кое момиче го е взело под свое покровителство. „Ще ми се да видя как ще се запознае таткото с нашия хулиган — помисли Турецки — всъщност, не би било зле да се оженят — поне момъкът ще види свят.“