Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Михара леко се поклони към мястото, където седеше делегацията от Москва. Генералът важно се поизпъчи, а Турецки си помисли — дали пък реверансът на японеца към неговата страна няма да бъде последван от неочаквана нападка, както се случва обикновено при общуването с хора от Изтока?

— … Наложи се да щурмуваме сградата и да разоръжим монасите. Засега Тацуо Като се укри, но ние успяхме да арестуваме неговия помощник — Джон Гордън Смит, който е американски гражданин. Отначало той отказваше да отговаря на въпросите ни, но когато променихме малко методиката при разпита, той проговори и ни съобщи такива неща, които просто ни изумиха…

— Естествено, ако сте го подложили на изтезания, той е могъл да ви наприказва какво ли не! — рязко се обади водачът на американската делегация.

— Не, не сме го изтезавали — усмихнато поклати глава Михара. — Можете сам да се уверите, когато получите разрешение за свиждане със Смит. А сега с ваше позволение ще ви предложа да се запознаете с видеозаписа от разпита на Смит.

Млади цивилни мъже енергично спуснаха щорите на всички прозорци. Зад гърба на Михара се плъзна встрани част от декоративната облицовка на стената и се откри бял екран.

След секунда на екрана се появи изображението на широкоплещест мъж, около четиридесетгодишен, с очертаваща се плешивина на челото, едра брада и волеви гънки при устните. Очевидно беше силна и енергична личност, но от помръкналия му поглед личеше, че е сломен. С втренчени очи в обектива на камерата той заговори:

— Името ми е Джон Гордън Смит. От хиляда деветстотин деветдесет и трета година досега аз работих като съветник по търговските въпроси при ръководителя на църквата „Пътят на истината“ Тацуо Като. Не съм негов последовател и не вярвам, че е нов Христос, но бях принуден да се преструвам и маса време да губя в четене на молитви и опити да медитирам.

Зад кадър се чу гласът на следователя, водещ разпита.

— А защо беше необходимо да се преструвате? За да имате възможност да печелите пари ли?

— Не само заради това. Макар че повечето европейци и американци, които постъпиха в сектата през последните години, преследваха чисто меркантилни цели, лично аз изпълнявах задача, поставена ми от моето ръководство.

— Разкажете по-подробно, ако обичате, за кого работите всъщност? Каква по-точно беше задачата ви?

— Работя в информационния отдел на американската корпорация „Микроком“, чиято дейност е в областта на електрониката. Преди няколко години узнахме, че сродната ни японска корпорация „Ябушита Денки“ има намерение изцяло да ни измести от световните пазари, включително и да се настани на нашия пазар. Ние се уверихме в това малко по-късно, когато у нас, по-точно у някои наши чиновници се появиха евтини и много по-съвременни модификации на компютрите на фирма „Ябушита“. А когато се сдобиха и с нови скъпи автомобили, пък и с крайградски къщи, ние вече си обяснихме защо молбите ни за подкрепа от властите остават без последствие. Нашите чиновници бяха подкупени, за да спъват бизнеса ни, а това е нелоялна конкуренция. Ето защо бе взето решение да се борим с японската експанзия, и то невинаги с коректни средства и „кадифени ръкавици“. Дълго обмисляхме как да дискредитираме корпорацията „Ябушита“ на световния пазар. По същото време у нас се появиха монасите на учителя Като. Ние разработихме план за операция под кодовото название „Уайт брадърс — Белите братя“. Тя беше доста мащабна. При това, вземайки под внимание тежкото финансово положение на „Микроком“, ние се заклехме, че ще се самофинансираме при нейното осъществяване. Доста ни облекчи фактът, че Тацуо Като, който си въобразяваше, че е нов Христос, не се интересуваше от нищо друго, освен от броя на своите последователи. А по-голямата част от неговите монаси и послушници фанатично вярваха в него и се отдаваха на изтощителни пости и молитви. Макар да се интересуваше само от собственото си боготворене, Тацуо Като веднага схвана и възприе нашите предложения за набиране на средства и ни предостави пълна свобода на действие. И така, ние се заехме с финансовото състояние на сектата и, естествено, не пропускахме възможността да заделяме определена част от парите за свои нужди. В Лос Анджелис регистрирахме фирма „Белите братя“ и открихме банкова сметка, по която превеждахме определени суми от вноските на вярващите, от продажбите на съчиненията на Като и от печалбите при някои странични дейности.