Фридрих Незнански: Плутоний за Исус

— Нима това сте вие, Сергей Николаевич? — искрено се изненада Турецки.

Бибарцев леко вдигна ръка с намерението да махне пренебрежително, но се сети, че ще наруши строгите линии на костюма и се отказа.

— Абе остави се! — каза той. — Надебелял съм като шопар! Затова пък ти изобщо не си мръднал! Обядвал ли си?

— Не още — призна следователят.

— Да идем тогава в стаята ми за отдих.

Качиха се на втория етаж, минаха през приемната, където секретарката, в крак с времето, седеше не зад тежка пишеща машина, а до компютъра, и влязоха в шефския кабинет, обзаведен доста скромно със стандартна офисна мебел в черно. От кабинета се отиваше не само в приемната. Замаскирана врата водеше в стаята за отдих.

Тук вече веднага се усещаше, че банката е солидна, или поне се демонстрираше подобен стремеж. В стаята имаше ъгъл с мека мебел, тапицирана с копринен плюш, голям телевизор „Филипс“ с плосък екран, хладилник, хладилно барче и двукрил гардероб. Турецки беше готов да се обзаложи, че вътре висят на закачалки поне половин дузина изгладени ризи.

Черната лакирана масичка, служеща обикновено за вестници и списания, сега бе разтегната в чест на госта и сервирана като за малък коктейл. В единия край бяха поставени различни видове коняк, водка и всякакви горещи и разхладителни напитки. Бяха сервирани и съответните мезета и деликатеси, красиво подредени в големи плата.

— Само не ми казвай, господин Бибарцев, че пируваш така всеки ден! — възкликна Турецки, обикаляйки около ниската, богато сервирана маса.

— Бих могъл и всеки ден, само че не ми остава време от работа. Сядай.

Турецки хлътна в меките обятия на дивана и сега масата не изглеждаше вече толкова ниска.

— Ще пиеш ли нещо, или ви държат строго? — попита Сергей.

— Коняк. От него после няма да лъхам на кръчма.

— Всичко зависи от количеството — философски отбеляза Бибарцев и отвори висока бутилка с издължено гърло.

За Турецки, който нямаше опит с вносните напитки, вкусът на гръцкия коняк почти по нищо не се различаваше от руските марки, но от учтивост, след като отпи глътка, важно поклати глава: сиреч усеща се високото качество.

— С колко време разполагаш? — попита Бибарцев, смучейки парченцето лимон след изпитата чашка.

— Час и половина — два.

— Достатъчно е. Значи няма да бързаме и ще можем спокойно да си поприказваме. А ти, Саша, не се стеснявай да си пиеш — както те докараха с колата, така ще те върнат в прокуратурата. Или където искаш да отидеш.

Бибарцев деликатно изчака Турецки да поутоли глада си, след което пристъпи към причината за срещата им:

— Трябва да се посъветвам с теб, Борисич…

— Разбрах вече. Какъв ти е проблемът? Да не те рекетират?

— Е, не, такива проблеми ние си ги решаваме на местно ниво. Работата е съвсем друга… Навярно не знаеш, че имам син. Много умно момче!

— Метнал се е на баща си — усмихна се Турецки.

— О, задминал ме е! Аз едвам понаучих английски, и то разговорно, а той вече пердаши два езика! И то на двайсет години!

— Че толкова ли е голям вече?

— Ами аз, Саша, съм по-стар от тебе с шест години, пък и се ожених в трети курс. Та моят Едик следва в Мюнхен, в Европейската школа по мениджмънт и маркетинг. Разбира се, обучението му е платено и на мен ми идва доста нанагорно. Но момчето не ме излага, добър студент е, получава стипендия и дори мисля, че работи, за да припечелва по нещо. Във всеки случай не ме врънка всеки месец за пари, както правят някои други. Но завчера ми телефонира по спешност извън графика…

Турецки въпросително вдигна вежди.

— Сега ще ти обясня — кимна Бибарцев. — Имаме уговорка да се чуваме веднъж на две седмици по едно и също време… Ама и аз какво го усуквам?! В неделя, през първата половина на деня, когато не съм зает в банката. Но виж, ако се случи нещо спешно и непредвидено и се налага да се свържем, тогава може да ми звъни по всяко време на денонощието — било в банката, било у дома. И ето че завчера той ми се обади тука. Телефонът ми е с факс и секретар, така че няма да ти преразказвам, просто го изслушай.

Сергей взе от полицата предварително оставената там касета и включи касетофона.

През дългогодишната си практика Турецки бе слушал на запис гласовете на най-различни хора, така че понякога му се удаваше по гласа да определи характера на даден човек и дори в някои случаи да си представи неговата външност. Сега не само вникваше в смисъла на казаното, но се опитваше и да определи какво представлява Едуард Бибарцев. Тембърът му беше приятен, говореше твърдо и енергично като баща си. Но явно това не беше само наследствена черта. Сергей по всяка вероятност бе приучил сина си от малък да спортува и именно затова момъкът изглеждаше по-зрял от своите връстници.