Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— За банката — нищо, ти си специалистът. Но за сина си може би трябва да подадеш официално заявление в милицията — да се обяви за издирване…

— Всичко това го разбирам — упорито врътна глава Бибарцев. — Но не бих искал да се вдига шум…

— Защо? Да не би момчето ти да има досие в милицията?

— Абе не, боже опази! Но разбираш ли, ако започнем да се разтакаваме по обичайния ред, това непременно ще се разчуе. А всяка негативна информация неизбежно ще се отрази върху имиджа на банката. С ума си човек разбира, че това е личен проблем и фирмата няма как да пострада, но просто подсъзнателно търси други начини да реши проблема.

— Не си ли мислил да се обърнеш към някоя частна детективска агенция?

— Винаги мога да го направя!

— Тогава има само такъв вариант: по смисъла на член 127-ми от процесуалния кодекс ще възложа на някого от криминалната милиция да се заеме с издирването. Ще докладва само на мен, а не на прекия си началник. Така хем работата ще върви интензивно, хем няма да се стига до излишна гласност. Но трябва да е човек, на когото може да се има доверие. Откровено казано, аз вече нямам такъв приятел в криминалната…

— Загина ли? — след кратка, но съчувствена пауза попита Бибарцев.

— Какво говориш, пепел ти на езика! Не се разбра с началството и си откри частна детективска агенция. Какво пък, ако държавните чиновници не си свършат работата, можем да се обърнем към него. Добър професионалист е и не е задник…

— Чакай, струва ми се, че имам предвид един, на когото може да се разчита — замислено произнесе банкерът. — И работи точно във вашата Московска криминална милиция…

— Какъв е?

— Оперативник. Капитан Майер.

— Майер ли?

Турецки познаваше почти всички инспектори от градската криминална милиция, но това име чуваше за първи път.

— Отскоро е в Москва — поясни Бибарцев. — Одески немец, което само по себе си е вече колоритно!

— Добре. Поприказвай с него. Ако се съгласи, обади ми се…

В същия великолепен автомобил на път към Главна прокуратура Турецки си мислеше дали той самият би имал толкова здрави нерви, че да търси детето си, макар и вече пораснало, без да вдига шум, само и само да не пострада източникът на забогатяването му? И не можеше да си отговори еднозначно.

Ако човек разговаря с капитан Майер, без да го вижда, чувайки само гласа му, би казал с увереност, че той е от Одеса, кореняк осмо поколение, с голям примес еврейска кръв. Ако пък се срещне очи в очи с мълчаливия капитан Майер, меланхолично премятащ в устата си дъвка, тогава твърдо би заявил, че този светлорус гигант с външност на Долф Лундгрен е роден и израсъл сред алпийските морави на Германия и Швейцария или някъде в суровата, брулена от северни ветрове Скандинавия.

А всъщност Марк беше син на немец и беларуска, роден в Мурманск, но израсъл и учил в Одеса, тъй като бащата беше флотски служител, голям специалист по радиозасичане, и висшето командване го прехвърляше от една флота в друга и от море на море. Готвейки се да излезе в оставка, Майер-старши отрано си издейства жилище в Москва, макар че все още служеше във Владивосток. А междувременно Майер-младши, който беше завършил юридическия институт и работеше като оперативен служител в Московската криминална милиция, се зае да пази квартирата.

Запознанството му с Бибарцев беше станало при неприятни за банкера обстоятелства, а за Марк — съвсем обичайни, работни, макар и нелишени от известни вълнения.

Това се случи една вечер. Марк беше в състава на дежурната оперативна група и си почиваше след проверка на обстоятелствата при банално битово убийство: докато пиели някакво менте, двама мъже се скарали и единият нанесъл на другия седемнайсет прободно-разрезни рани.

Към полунощ групата беше повикана за жилищна кражба. Странна изглеждаше тази кражба-грабеж или пък при обаждането си потърпевшият — С. Н. Бибарцев — е бил толкова разстроен, че е говорил съвсем объркано и неясно. Във всеки случай дежурният беше получил съобщение, че входната врата на апартамента на Бибарцев е била разбита и собственикът е заварил вътре две съвсем непознати деца…

Апартаментът не беше голям, тристаен, но комфортен, с удобно разпределение и обзаведен с вкус. Бибарцев седеше в кухнята с две момченца, доста бедно облечени. Едното — на осем, а другото — на не повече от пет годинки. Малчуганите боязливо гледаха домакина, а през това време ръцете им чевръсто посягаха към голямата кутия шоколадови бонбони на масата, вземаха от нея различните тъмнокафяви бъчонки с крем асорти и ги пъхаха едната в устата, а другата — в джоба…