Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Повече от двайсет.

— Добре сте се настанили, момчета!

— Това само означава, че нашата служба е угодна на Бога.

— Бибарцев има един приятел, Кирил Воробьов. Познавате ли такъв?

— Него го знам. Идва понякога. Той обаче не е монах, а вярващ мирянин. И не живее тука.

— Бих искал да вляза и да погледна все пак. Току-виж, че докато разговаряме с вас, двамата са прескочили през прозореца и сега най-спокойно си се молят вътре.

— Не може! Само с тяхно съгласие, със съгласието на настоятеля или на висшестоящо началство.

— Ами ако дойда с милиция?

— Няма да стане. Ние се ползваме със закрилата на властите и сме в много добри отношения с тях.

— Ами ако ви блъсна, да речем, и нахълтам?

Момъкът едва забележимо се усмихна.

— Опитайте. Пък и аз не съм сам. Докато сме в договорни отношения с кметството, ние ще пускаме само онзи, когото пожелаем, и там, където пожелаем. Не казахте ли, че за вас времето е пари?

— Казах.

— Тогава хайде да не се препираме излишно. Почакайте тук. Ще ида да видя дали не е вътре Чу… Воробьов. Ако искате, той ще излезе.

— Благодаря ви — потрисайки се от собствената си примирена любезност каза Марк и остана да чака пред затворената врата.

Минаха почти петнайсет минути, преди той да се усети, че никой няма да излезе и че може би злополучният Бибарцев е вътре, но го държат в усмирителна риза. „Всички тука са каратисти — яростно си помисли Марк, безславно напускайки малкия, но задръстен с вехтории двор. — Е, добре тогава, драги ми каратисти, срещу ръжен наистина не се рита… особено ако ръженът е капитан и се казва Майер!“

Марк пристигна в Главна прокуратура с бясната амбиция чрез всички позволени и непозволени средства да получи от следователя Турецки заповед за обиск в сектата на „Петрозаводска“. Впрочем това беше чисто емоционален порив. Същевременно Марк съзнаваше, че без да има каквито и да било юридически основания, Турецки няма да я издаде. Пък и какви основания може да има, след като хитрият банкер не бе подал заявление за издирване в районната милиция. Така че ще се наложи Марк да иска от Турецки по-скоро съвет, а не заповед. Макар че гордият син на военния моряк нямаше желание да прави именно това…

В приемната на следствената служба при Главна прокуратура над все още младоликата, но вече заприличала на баба Шапоклак 3 3 Отрицателна героиня от мултипликационните филми за крокодила Гена и Чебурашка. — Б.пр. секретарка се бе надвесил висок млад мъж с канадка и куфарче за документи в ръка. Когато чу шума от отворилата се и тутакси затворилата се врата, секретарката се поизправи и надникна иззад посетител номер едно, за да види кой друг е дошъл.

— Здравейте.

Мъжът се обърна, а лелката свадливо попита:

— Кого търсите?

— Турецки.

— Александър Борисович го няма, в командировка е.

— Къде? — попита настойчиво Марк.

— Не съм длъжна да ви давам обяснения.

— За дълго ли?

— Командировъчното му е за една седмица, но може да се забави, случаят е сериозен.

Мъжът погледна към Марк, след което се наведе към секретарката и високо й пошепна:

— Кажете ми на ухото, нали сме стари познати…

Естествено, Марк се засегна, обърна се кръгом наляво и излезе в коридора.

Докато вървеше ядосан към изхода, чу, че вратата на приемната още веднъж се отвори и затвори. После — приближаващи се бързи стъпки, а след миг и мъжки глас, който му подвикна:

— Ей, господин Деликатния! Почакайте!

Марк се обърна: да, същият, който обича да си шушука тайнички със секретарките.

— Какво ще обичате? — унило и кротко като евреин шивач попита той.

— Следовател Величко, от Московската градска прокуратура — представи се мъжът и като позамълча, добави: — Олег.

— Марк Майер, капитан, оперативен служител в Московската криминална милиция — отговори Марк.

— Борисич са го изстреляли в Челябинска губерния — съобщи Величко. — Там е бил убит началникът на някакво производство. С особена жестокост, както пишеше в бюлетина. По лична или служебна работа търсите Саша?

— Абе по работа, но дявол я знае каква…

— Забъркал ви е в някакви бакии, а?

— Така изглежда. Първо са забъркали него, а после той и мене, по препоръка.

Слязоха по стълбището и излязоха на улицата. Качиха се в раздрънкания москвич на Величко и потеглиха към Градската прокуратура. По пътя Марк накратко разказа на какви мъки се е обрекъл, след като се бе съгласил да поработи за следователя Турецки и неговия приятел банкер.