Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Олег вдигна слушалката и кратко подхвърли:

— Величко.

После мълчаливо слуша една-две минути. Според характера на чутата информация лицето му все повече се оживяваше. Преди да затвори, той каза:

— Добре, нека дойде!

Погледна Марк и му съобщи:

— На добрия ловец дивечът сам му пада в ръцете!

— Да не е Меркулов? — невъзмутимо попита Марк.

— Какви ги говориш! Плюни, да не урочасаш нещата!

В този миг на вратата се почука.

В кабинета влезе момиче, облечено скъпо и с вкус. Наистина първото впечатление беше, че е навлякла чужди дрехи, с един-два размера по-големи от необходимото. Но когато се позагледа, Марк разбра, че тя просто много е отслабнала и затова тесните сини дънки висят на нея като на закачалка. По слабото й безкръвно лице човек можеше да й даде не повече от седемнайсет години, но когато я погледнеше в очите, щеше да се коригира с не по-малко от осем години.

— Здравейте — почти шепнешком поздрави тя.

— Добър ден! — весело й отговори Величко. — Ако не греша, Светлана Андреевна Годунова?

— Да.

— След последната ни среща доста сте се изфинили, Светлана Андреевна. Според мен сте надминали амбицията си да станете супермодел!

Марк забеляза, че следователят говори с открита подигравка. Забеляза и това, че девойката сведе поглед с виновна усмивка. Значи смяташе, че е заслужила този тон.

— Впрочем с нас има трети човек! Запознайте се, Светлана, това е Марк, оперативен служител.

— Смутен съм, мила фройлайн — забъбри Марк, — студентка ли виждам пред себе си, или някаква приказна фея?

— Светът се стреми да тръгне по „Пътят на истината“ в една от нашите обители. Преди месец и половина донесе на господин градския прокурор голямо колективно писмо, в което петстотин уважавани граждани твърдят и доказват, че сектата „Пътят на истината“ заедно с Японско-руския университет са истинско щастие за нашата страна. А следователят Величко — напаст, съчетаваща в себе си всички пороци на Лубянски площад и Кутузовски проспект, взети заедно. Какво ни носите този път, Светочка?

— Нищо. Идвам да ви помоля за помощ… но ако вие не искате, да отида при някой друг?

— Трябва да ме извините за моя сарказъм, Светлана Андреевна, но имам основание да се държа така. Благодарение на вас моят триседмичен труд бе пратен по дяволите. Но ако имате някакви претенции към вашите проповедници, няма към кого друг да се обърнете освен към мене. Така че — разказвайте.

Светлана Годунова дълбоко въздъхна, пооправи с привично движение и без това добре сресаната си коса и със същия отпаднал глас започна да разказва:

— Знаете ли, аз попаднах в общината повече от любопитство. Общо взето, цялото ни семейство няма никакво отношение към религията, макар че навремето баща ми е бил кръщаван. Затова аз бях по-скоро атеистка. Виж, съпругът ми… Той е техничар, но проявява любителски интерес към всякакви учения и религии. И така се запали по учението на Като. Вие нито веднъж ли не сте присъствали на някоя от службите?

— Не. Нямаме право да влизаме там — отговори Олег и добави: — Засега.

— Та значи Сергей, така се казва мъжът ми, реши да постигне такова съвършенство, че лично великият гуру да му помогне да получи просветление. С една дума, той ме кандърдиса да влезем в общината. На трийсети октомври миналата година ние се преселихме на „Петрозаводска“…

— Аха! — възкликна Марк тихо, за да не прекъсва младата жена.

Светлана бегло го погледна, но продължи да разказва:

— Двамата със Серьожа се включихме в групата на начинаещите… Но всъщност, както ми се стори, там всички бяха начинаещи. Първото, което направиха монасите, бе да ни вземат всички пари и скъпоценности…

— Много ли бяха? — попита Олег.

— Много. Трябва ли да ви кажа точно колко?

— Засега не се налага. Това ще стане, когато предявите претенции към своите пастири.

— Всички живеехме в едно огромно помещение, спяхме на пода върху някакви стари дюшеци и по цели дни четяхме книгите на Тацуо Като. Някои се видиотиха от тия идиотски религиозни текстове, други нищо не разбираха, но се преструваха, че изпадат в транс. А аз най-искрено се опитвах да вникна в съдържанието им, но така и не можах.

— Защо? Трудни ли са за разбиране?

— Ами! Зад привидната сложност и дълбочина се крие някакъв миш-маш от будизъм и християнство, при което колкото повече се опитваш да го разбереш, толкова по-неясно ти става. Защото в крайна сметка всичко стига до пълен абсурд…