Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Но по този начин те ще отмъкнат всички енориаши на Православната църква!

— Не всички, а само по-младите и по-заможните. И именно затова са толкова опасни, защото мътят главите най-вече на тийнейджърите. Ако не беше перестройката и падането на „желязната завеса“, би могло да се каже, че има особено изтънчена и прикрита диверсия срещу бъдещето на Русия!

— Добре се изразяваш, Олег, като същински политкомисар.

— Ами как иначе? — позасегна се Величко. — Натрапиха ми тия теснооки християни, а после ми връзват ръцете! Нищо не се е променило в страната ни след Илич втори. Ама нищо! Само думите са малко по-различни. Достатъчно беше Лоев да спомене — ей така, между другото, — че никак не му харесва особеното внимание на прокуратурата към сектата „Пътят на истината“, че Московската прокуратура си имала по-важна работа… и край. Отрязаха ме: „Олежек, драги, не форсирай така, сега у нас имаме религиозна търпимост“.

— Чудя ти се, Олег, наистина. Може да ти се стори некрасиво, че го казвам, но в нашите среди е прието да се радваме, когато от гърба ни падне някое дело.

— Да де, но зависи какво е делото, нали? Всъщност изобщо няма дело, но аз бях понасъбрал едно-друго, имах материали и можех да го възбудя. Така че, ако се възползвам от твоята забележка за лексиката ми, ще споделя, макар да прозвучи високопарно: боли ме за нашата страна! Аз лично като руснак се чувствам обиден. Ти знаеш ли за какво дават парите си, парите на своите родители?! Не? Погледни тогава!

Марк послушно впери поглед в екрана.

„Ценоразпис на стоките и услугите, които предлага на вярващите религиозното обединение «Пътят на истината»:

Чудотворен еликсир — бутилка вода (200 г) от ваната, в която е извършил ритуалното си умиване учителят Като — 200 долара.

Шактипат — прехвърляне на «висок дух» от старши член на сектата към младши: новопокръстеният докосва челото на старшия член, за да вземе от него духовна енергия — 500 долара.

Значка на сектата «Пътят на истината» — 500 долара.

Озарение — венозна инжекция с някакъв препарат, вероятно химически, с неустановен състав — 500 долара.

Астрална телепортация — сектата се «включва» към една от вълните, които уж излъчвал учителят — 1000 долара.

Кръвно посвещение — ритуал, при който се пие кръвта на учителя Като, последното стъпало преди Просветлението — 2000 долара.“

— Видя ли? — попита Олег.

— Пак добре, че не ги карат да му пият пикнята на тоя учител! — мрачно отбеляза Марк. — Но шегата настрана, тази лавка на всяка цена трябва да се затвори, и то с пълна конфискация.

— Трябва, но как? При мен има няколко заявления от родители, чиито деца са отишли в сектата. От тях разбрах, че са ги виждали в отдалечени райони да просят милостиня. По-предприемчивите дори са успели да открият къде нощуват и се молят чедата им. Именно затова исках тайно да си издействам от Александър Борисович една заповед за обиск. Само веднъж да проникна там! Сигурен съм, че има нещо мръсно и незаконно. Най-важното е да се мине през първия кордон. Ако се окажа прав, Лоев няма да посмее да ги прикрива, дори напротив, ще се погрижи за собствената си кожа и ще се окопае. Но засега той не ни трябва…

— В старите и дебели романи авторът би писал за нас: съдбата ги събра. Но господин Турецки го няма. И ще се пръсна от яд — сякаш че точно пред гражданското годеникът е избягал!

— Хайде пък и ти с твоя вносен хумор!

— Как го нарече?

— Вносен, от „внос“.

Марк се усмихна, но без да коментира, продължи:

— Освен Турецки нямаш ли и други съюзници в тая работа?

— Имам. Константин Дмитриевич Меркулов, той е приятел на Турецки.

— И той ли е следовател?

— В славното минало. А сега е заместник-главен прокурор.

— Удобен приятел!

— Иронията ти е неуместна — намръщи се Величко. — Двамата работеха при нас в градската прокуратура и заедно опъваха каиша като следователи по особено важните дела.

— Това не е ирония, а констатация на факт. Какво съм виновен, че нямам дикция на артист!

— Добре де, добре. А съгласен ли си да се обадим на Меркулов за получената информация?

— Защо не?

— Да, но през последните два месеца той нещо боледува и не ходи на работа. Пък е някак неудобно да го безпокоим у дома.

— Ти познаваш ли го, или само си чувал, че е приятел на Турецки?

— Срещали сме се.

— Ами обади му се тогава. Търсиш го по неотложна работа, няма да го врънкаш за повишение на заплатата.

Олег кимна, посегна към телефона, но в същия миг апаратът, сякаш за да го изпревари, рязко зазвъня. Съвсем немузикално, като новите вносни телефони.