— Абсурд ли?
— Да. Учението гласи, че учителят Като е новият Христос. Настъпило е, така да се каже, Второто пришествие.
— Очевидно добре сте вникнали във всичко това — с непресторено уважение отбеляза Олег.
Годунова се усмихна леко:
— Всъщност аз следвах философия, преди да изпадна в това временно умопомрачение. Дори нещо по-лошо, гражданино следовател, именно глупашката ми философска любознателност ме накара да последвам мъжа си и толкова време да изкарам там. Искаше ми се да разбера защо едно толкова безсмислено учение има толкова много привърженици и последователи.
— И разбрахте ли?
— Да. Само че не с ума си за съжаление. Най-напред ме разделиха с мъжа ми. Той бе изпратен в друго помещение и остана да живее там. За един месец заприлича на сянка — така беше отслабнал и можеше да говори само за великия учител Като. Когато поисках от монасите да се видя със Серьожа, те ме посъветваха да гълтам някакви таблетки, които щели да освободят съзнанието ми и да ми помогнат по-лесно да вникна в същността на учението. Още тогава трябваше да се опомня, но бях чела, че навремето американският лекар Джон Лили е вземал ЛСД, химическия наркотик, за да изпробва върху себе си неговото действие. С една дума, и аз направих такъв експеримент. Като допълнение на таблетките ми сложиха един уокмен с някаква какофонична музика. И трябва да призная, че постигнаха страхотен ефект: после цяла седмица ходех като отнесена и нямах желание нито да ям, ни да пия, ни да се любя с мъжа си. Но точно в тоя период монасите допуснаха грешка — трябваше да ме натъпчат с още една порция, преди да съм дошла на себе си, и да продължат така, докато не откача напълно. Естествено, след това започна кризата, изпаднах в депресия, изпитвах отвращение към живота и така нататък. За сметка на това пък осъзнах в какво съм се забъркала. Престорих се на примирена, дълбоко вярваща и ми бе гласувано голямо доверие: изпратиха ме да продавам из града книгите на Тацуо Като. И ето ме тук, защото искам да измъкна оттам мъжа си и всички, които пожелаят да си отидат.
— Ако правилно съм разбрал, никой не може да напусне общината доброволно?
— Не, това не е точната дума. Който е дал цялото си имущество на сектата, фактически изцяло се е обрекъл на нея. Някои смелчаци се опитаха да напуснат по легален път, но не успяха. Затваряха ги в някаква празна стая, без прозорци и мебели — виждаш само голи стени, — и там ги биеха с палки. На другите обясняваха, че в тези хора се е вселил дяволът, а той, както и слабият, безхарактерен човек, се страхувал от боя и празното пространство. Съвсем случайно узнах, че Серьожа ще бъде подложен на една процедура, наречена „шлем на спасението“. Тя се извършва в специално изолирано помещение и, както разправят, налагала се употребата на компютър. Който е минал през нея, се превръща в робот. Такива после ги преместват някъде, говори се, че дори ги откарвали в Япония. Обикновено на тази екзекуция се подлагат членовете, които са специалисти в новите области на съвременната наука и са особено ценни за сектата.
— А вашият съпруг спада към тази категория членове, така ли?
— Да, той е химик-технолог.
— Ясно, Светлана — кимна Олег. — А да разбирам ли, че сега вие правите срещу тях официално оплакване?
— Какво оплакване?
— Ами че в общината на „Петрозаводска“ се извършва насилие над вашия съпруг и че при вас са използвали наркотични или психотропни средства, за да пречупят волята ви?
Годунова се позамисли, но след миг решително каза:
— Да! Правя такова оплакване.
— Добре. Кажете ми сега колко души има в общината, колко са монасите — така ли ги наричате? И изобщо каква е обстановката? Най-вероятно ще отидем там още днес, сега, в краен случай малко по-късно, но непременно днес. Така че трябва да знаем как да се ориентираме вътре.
— Разбирам. Вечер в общината се събираме около шейсет души. Денем част от вярващите печелят пари за сектата. Монасите, които ни ръководят, са дванайсет души, от тях трима японци. Те са най-главните и се разпореждат за всичко.
— Добре. А сега, Света, ще ви помоля да се опитате да ми начертаете, доколкото можете, подробен план на сградата, къде какви помещения има, прозорци, врати…
— Ще се опитам. Само че прозорците със сигурност няма да ви свършат работа. Те са с огледални стъкла, а отвътре е опъната мрежа, за да не може да излиза никой.
Величко подаде на приседналата до бюрото Годунова химикалка и лист хартия. Обясни й как се пише заявление за възбуждане на дело, след което отиде в съседния кабинет да се обади по телефона.
Читать дальше