Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Александър Андреевич увери посетителя си, че е напълно удовлетворен от неговото доказателство, а сега остава да заздравят бъдещото си сътрудничество с коняк.

След кратката, но обилна почерпка той разбра, че Секача има доста неясна представа с какво се е занимавал приемният му баща, а за контракта, види се, изобщо не беше и чувал. И слава богу!

Когато утрото озари с бледа светлина калкана на отсрещния блок, към който гледаше кухненският прозорец, капитан Марк Майер вече довършваше скромната си ергенска закуска от яйца, шунка и кафе — обикновено и доста втръснало му меню. Всъщност в хладилника имаше и солена червена риба, и сушени пипалца от калмари — тихоокеански дарове, изпратени от родителите му. Но Марк си бе оставил този разкош за вечерта, когато уморен, но със съзнанието за честно изпълнен дълг, ще се върне у дома, натоварен с бира.

След закуската, без да е свалил още пантофите си, той пристъпи към работа. Най-напред трябваше да се обади в службата, за да се презастрахова. За негов късмет слушалката вдигна началникът на отдела, полковник Токарев — Ловеца на „скакалците“, както го бяха нарекли престъпниците заради умението му да разкрива жилищни кражби.

— Добро утро, Иван Иванич!

— Абе ти си такава напаст, че и най-доброто утро ще отровиш!

— Защо трябва веднага да ми се скарате, а?

— Защото си безделник и калпазанин, затова!

— Аз?! Че кой залови Вася Ръката на работното му място?

— Знам кой! — неохотно промърмори Токарев.

— Ами Лена Шантавата?

— Абе нали ти казвам — калпазанин!

— А ако искам да поработя из средите на капиталистите и интелектуалците? За там ми трябва специално нареждане, персонална заповед, Иван Иванич…

— Е, имаш я вече. Нали, ако я нямаше тая проклета заповед, отдавна да съм изпратил за тебе кола с буркан и сирена. За кого работиш, Фрице? Ние тук си имаме такава кражба — направо бонбонче, лигите да ти потекат! А ти гледаш да си бачкаш частно!

— Каква по-точно, Иван Иванич?

— Майната ти… Е добре, ще ти кажа, може пък някъде да попаднеш на информация. Една жена скрила в сутиена си към хиляда и петстотин гущера. В автобуса й ги отмъкнали заедно със сутиена!

— Факир! — възхити се Марк.

— Ами! Професионалист! Разрязал с бръснарско ножче палтото на гърба, роклята, закопчалката и презрамките на сутиена, прибрал парите и — айде чао! Твърде е възможно да не е крадец, ами крадла.

— Благодаря за доверието, Иван Иванич!

— Ще го отработиш!

Сега вече можеше да се заеме със сектата.

Обади се в съответния отдел на кметството, представи се по установения ред и помоли да му дадат координатите на религиозното обединение „Пътят на истината“.

— А вие защо се интересувате? — попита го любезно, но доста хладно и официално някаква дама. — Навярно към вас са се обърнали родители на млади членове в това обединение? Те и нас вече ни затрупаха с жалби.

— Засега не мога да ви отговоря едносрично — с игрив и същевременно заговорнически тон й изгука Марк в отговор, — но и не бих казал категорично „не“.

— Разбира се, не е моя работа да ви се бъркам, но трябва да знаете, че те имат могъщи покровители. А сега записвайте…

Марк ни най-малко не се изненада, че сектата се ползва с благоразположението на някого от властимащите. В наше време всичко е възможно. Най-вече за пари.

След около час Марк стигна до бившия младежки клуб на „Петрозаводска“. Нямаше я старата табела на входната врата отляво, но и на нейно място никой нищо не беше закачил — така си стоеше празният правоъгълник, като кръпка на стената. Навярно затова погледът му по навик се плъзна по небрежно боядисаната фасада, обсипана със светли и тъмни като от влага петна, после се спря на новата масивна и здрава врата с шпионка и домофон. Отстрани на нивото на очите имаше звънец.

Марк натисна бялото, съвсем крехко в сравнение със солидната врата бутонче. Не чу обаче очаквания звън. Или гласът на този мелодичен уред бе отведен навътре в помещенията, или вратата беше двойна. А не му се вярваше звънецът да е повреден и да няма кой да го поправи. Подобно предположение беше просто глупаво.

Не бяха минали и две минути, когато от домофона се чу стържещ, изопачен от слабите репродуктори глас:

— Какво обичате?

— Интересувам се от сектата „Пътят на истината“.

— Тука няма такава секта.

— Какво има тогава? Пансион за благородни девици със строг режим? — раздразнено попита Марк.