Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Та с какво се занимаваше това предприятие? С тренажори ли казахте?

— Тренажорите са само за прикритие. Предприятието е учредено към нашия завод, което ще рече, че дейността му е доста по-сериозна и не се занимава с доставка на банани в отдалечените северни райони. При това учредителите намекваха на по-висшестоящите органи, че част от печалбата на малкото предприятие ще минава по сметките на голямото, за да поддържа, така да се каже, истинските професионалисти в ядрената физика през този период на временни затруднения.

— Изразявате се чудесно, Елена Ивановна, сякаш привеждате цитати.

— Правилно сте забелязали. Всъщност аз им изготвих всички учредителни документи!

— Ясно. И какво, не произведоха нито един тренажор, така ли?

— Че защо пък не? Какво по-приятно от това да имаш статут на предприятие към „Маяк“ и да се занимаваш с търговско-спекулативна дейност? Някоя частна фирмичка „Гоги и синове“ ще се разори да дава рушвети, докато получи подобен лиценз за износ или внос. А при своите възможности „Тонус“ търгуваше с какво ли не, освен може би с балистични ракети. И няма да скрия, че отначало наистина бях доволна, че Виктор се зае с такъв бизнес. Вкъщи потекоха много пари… Но когато Колбин взе да се изхвърля все повече и повече, а Виктор като дресирано кученце се втурваше да му помага…

— Извинете, но за какво по-точно е взел да се изхвърля.

— Ами ако по-рано „Тонус“ посредничеше в покупко-продажбите за процент, в последно време започна тайно да разпродава заводското имущество. Аз предупреждавах Виктор: не бъди толкова самонадеян, защото ако сгафиш, твоите началници от министерството най-много да те свалят от длъжност, обаче сегашните ти съдружници направо ще ти откъснат главата, когато се опомниш и решиш да се оттеглиш. Той само ми се изсмя и каза, че след месец-два доброволно ще напусне и ще замине да живее някъде в Европа. Можел и мен да ме вземе, ако се държа добре.

— Че чак толкова ли много се забогатява в тоя „Тонус“?

— О, не! „Тонус“ беше добър само за осигуряване на един що-годе сносен живот в тая страна.

— Защо казвате „беше“? Закриха ли предприятието?

— Засега не. Но при всички случаи то ще западне. Заместникът на Колбин, Саша Лисовски, може и да е добър като изпълнител, но по отношение на далаверите, в които Колбин беше факир, едва ли ще може да се справи. Пък и Виктор вече го няма, кой ще го прикрива?

— Ясно. Ако не ви затруднявам, нека се върнем към намерението на съпруга ви да заживее, така да се каже, нов живот. Не ви ли е споменавал що за проект се готви да осъществява?

— Директно — никога!

— А иначе?…

— Разбира се, аз бях наясно за всичко, знаех дори, че именно при тоя техен голям „удар на века“ ще се случи нещо ужасно… Е, не точно че знаех, но го чувствах. И предчувствията ми се оказаха верни!

— И какъв е бил тоя „удар на века“?

— Прост и нагъл. Да продадат изгодно онова, което фактически се търкаля в краката ни… — Елена Тузик замълча, за голяма досада на следователя Турецки.

— Е, хайде да не си играем на гатанки, Елена Ивановна — колкото се може по-деликатно помоли той. — Искате да ме изпитате ли, да проверите моята квалификация? Може би ще ви се предостави по-удобен случай за това. Така че — какво именно се търкаля под краката ни?

— Нямам никакво намерение да проверявам способностите ви. Не съм сляпа, виждам, че сега разкриването на едно престъпление зависи не толкова от талантите на детектива, колкото от връзките на престъпника. А онова, което се търкаля под краката ни, е годният за оръжейно производство плутоний-239!

След като представи на Лисо половинката от еднодоларовата монета, непознатият млад мъж известно време се любува на произведения ефект, после небрежно запали цигара и попита:

— Е, какво, Александър Андреич, говорил ли ти е Генерала за мен? Спомни ли си вече?

Лисо си спомняше, но беше още доста несигурен, затова не бързаше да проявява радушие.

Наистина имаше такъв разговор с Генерала, и то две седмици преди кошмарното убийство. Както обикновено, Лисовски седеше в кабинета си и подреждаше книжата. Към това богатство трябваше да се отнася с толкова по-голямо уважение и внимание, колкото по-малко истина беше написана във всичките контракти и договори. Междувременно успяваше да хвърля по едно око и през прозореца: дявол знае кой можеше да довтаса. Ако дойдат рекетьори — добре, ама току-виж се изтърсила данъчната полиция — те са хем по-алчни, хем по-нагли.