Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Лисовски успя да се свърже с московския номер едва при третия опит. След няколко дълги сигнала в слушалката се чу слабо пращене и мелодичен женски глас с леко метален оттенък, тъй като беше на запис, произнесе:

— Включен е телефонният секретар. След сигнала разполагате с една минута, за да оставите съобщение…

Лисовски изчака сигнала и бързо изрече:

— Нека Алик се обади в Копеевск. Умря дядо.

След това остана да седи още няколко минути, вперил невиждащ поглед през прозореца.

Вратата се отвори.

В кабинета безшумно се вмъкна мускулестият, но надебелял от лесните пари Вася Глупака, който изпълняваше при Генерала задълженията на шофьор, страшилище и ординарец.

Лисовски неволно трепна, когато Вася с червенобузестата си физиономия изникна като планина в кабинета, и нервно му подвикна:

— Що не тропаш бе!

Вася се позахили, подсмръкна и провлечено произнесе:

— Ще тропаме, когато почнем да се крием от нашите при ченгетата! Не увардихме шефа!…

Лицето на охранения гигант се разкриви, сякаш той се готвеше нагледно да покаже безутешната си скръб, но след секунда се сети за какво е дошъл:

— За тебе е дошъл някакъв хабер, Лисо.

— Глупак! — изсъска злобно Александър Андреевич. — Така можеш да ме наричаш в твойта кочина! Ясно ли е?

— Да бе, като те обесят за топките, ще те видим какъв си баровец! — весело подметна Вася, подавайки му някакъв плик.

— Какво толкова злорадстваш? Да не мислиш, че само аз ще го отнеса? Хайде, дай го!

Лисовски отпрати Вася и чак след това отвори писмото. Всичко можеше да пише в него, а за контракта знаеха само няколко души, но тая горила Васка изобщо не беше сред малцината избрани и посветени.

Писмото беше от Месхиев. Напечатано на електрическа машина, то на пръв поглед съдържаше суха търговска информация за стоки в тонове и на стойност хиляди рубли. Лисовски доста години бе работил с Генерала и бе успял да научи закодирания език, така че умееше да чете между редовете. Онова, което сега прочете, го зарадва. Месо му съобщаваше, че извънредното заседание на босовете във връзка с убийството на Генерала ще се състои след една седмица в Москва. Взели са решение да не се събират в Челябинск, тъй като там е пълно с ченгета заради извънредното произшествие. Пишеше още, че се налага и Лисо да дойде на срещата не само защото трябва да докладва по случая, но и за да участва в съвещанието около уточняването на последните подробности по контракта. То ще бъде в съвсем тесен кръг, ще присъстват само Месо, Лисо и Боря Лазкин, който специално за тая цел ще пристигне от Германия.

Това развитие на нещата беше съвсем приемливо за Лисовски. Независимо какво е мнението на Месхиев за него, той ще го пази като писано яйце, поне докато продължава работата по контракта.

Лисо смачка писъмцето, сложи го в пепелника и го запали. Това не беше наложително, намирисваше малко на театралничене, но понякога Александър Андреевич обичаше външните ефекти.

На вратата се почука и влезе секретарката Люсочка, снажна хубавица, но с вулгарна красота. Обикновено тя пращеше от здраве, защото не обременяваше ума и сърцето си с мисли и съмнения. Разбираше, че трябва да изглежда скръбна заради гибелта на шефа, и най-добросъвестно се опитваше да придаде на лицето си умърлушен и печален вид, но нещо не се получаваше.

— Сан Андреич, там един момък настоява да влезе при вас.

— Защо е дошъл?

— Казва, че иска да бъде назначен на работа.

— Люда!… Но ти знаеш!…

— Знам: не вземаме никого, щатът е пълен. Ама той казва, че вие ще го приемете, дори ми предложи да се хванем на бас.

— Я гледай! Добре, пусни го за минутка, да го видим що за чешит е.

Тежко стъпвайки, Люда изчезна зад вратата.

На нейно място на прага израсна висок млад мъж, облечен скъпо, но безвкусно.

— Здрасти! Ти си Лисо, нали?

— Зависи за кого — предпазливо отговори Лисовски, опитвайки се да си спомни дали пистолетът му е в бюрото. — За едни съм Лисо, а за други — Александър Андреевич.

— Дойдох да ме назначиш — продължи момъкът, сякаш не беше го чул.

— Боя се, че не мога да помогна. Нямаме нужда от работници.

— Я не ме будалкай! Тъкмо сега при вас се оваканти едно място!

— И кое по-точно?

„Явно е дребен мошеник, от ония, дето са слугували на Фрол в лагера. Смята, че сега аз ще посрещам всекиго от тях пред вратата на затвора и ще му осигурявам работа!“

— Ами при тебе, Лисо, е свободно например директорското място!