Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Турецки седеше в креслото, загърнат с вълнено одеяло и опрял босите си стъпала в горещите кахлени плочки на зиданата печка от холандски тип. С очилата на носа си и листовете хартия в ръце той можеше да мине за млад интелигентен пенсионер, който прекарва времето си през студената и кишава полузимна-полупролетна вечер в четене на вестници, ако не беше информацията, съдържаща се в сухите редове на протокола, от която би настръхнала косата на всеки обикновен гражданин. Стопанин на къщата, в която гостуваше московският следовател, беше полковник Сергеев, началник на областната криминална милиция — як и набит мъж, с леко прошарена коса, който в момента с неестествено изправен гръб прехвърляше в ръцете си снимките, приложени към протокола. В тях преобладаваха цветовете, характерни за всяка една месарница — червен, тъмнокафяв и синкавосив.

„… Тялото на гражданина Тузик, петдесет и четири годишен, се намира на дивана. Той е съвършено гол. Обилното количество кръв под трупа показва, че смъртта е настъпила именно на това място…

Причина за смъртта са разрезните рани, кръстообразно нанесени в коремната област, вследствие на което са настъпили множество увреждания на вътрешните органи. Съдейки по формата на разрезите, оръдие на убийството е била кама или голям двуостър нож.

Посмъртните изменения, а именно: понижаването на телесната температура и трупните петна, сочат, че смъртта е настъпила преди около 24 — 28 часа…“

— Слушай, Миша — каза Турецки, — изключва ли се вероятността това да е обикновено убийство с користни подбуди? Може пък само персоната на гражданина Виктор Николаевич Тузик да налага присъствието на представител от Главна прокуратура, а не на районния следовател, а?

— Я не се офлянквай, Саша, ами вземи и прочети протокола докрай. Ако пък не ти се чете, погледни това!

Турецки не успя да възрази, защото поднесената пред очите му снимка го накара да потръпне от отвращение. Съвършено голият директор на военния завод „Маяк“ бе разпънат на собствения си диван като жаба в научна лаборатория. Но, дявол да го вземе, това не беше някакво си земноводно, а човек, при това доста едър, и точно затова представляваше още по-ужасна гледка с впилите се в китките и глезените му бели капронови въжета, с които бяха привързани крайниците му към резбованите странични облегалки на дивана. От разрезите в корема му бяха изскочили разкъсаните и кървави седефено синкави черва…

— Сякаш не само са искали да го намушкат, ами направо са го изкормили — промърмори Турецки. — Същинска диващина!

— Именно! Но ти виждаш всичко това на картинка, а представяш ли си ние на колко кръв и мръсотия се намирисахме, докато търсехме някакви улики? — промърмори Сергеев.

На следващата снимка имаше още един гол мъж със същите жестоки разрези.

— И успяхте ли да намерите нещо? — попита Турецки.

— Ами. Убийците са си отнесли ножовете, а пръстовите отпечатъци… На дактилоскопската лента се забелязва един, но не го открихме в картотеката. И това е съвсем естествено. Онези, които са устроили тази касапница, не са ни били клиенти!

— Защо си толкова категоричен?

— Защото другият убит мъж е Фрол Алексеевич Колбин. Той е също така и Тушкин, Зайонц, Генерала…

— Да не би случайно във връзка с конверсията военният завод да е произвеждал белезници?

— Ако беше така, нали знаеш какъв вой щяха да нададат?! Не, „Маяк“ преработва уран. А според общоруската мафиотска йерархия Фрол Алексеевич се явяваше нещо като губернатор на уралските земи. Та затова разни случайни, „непризнати“ бандити за нищо на света не биха дръзнали да посегнат на къща, където е отишъл да гуляе Генерала.

— Прав си. А знае ли се що за взаимен интерес е събрал директора на такъв завод с Генерала?

— Засега не — въздъхна Сергеев.

Турецки погледна и третата снимка, която му подаде полковникът. На нея видя около четиридесетгодишна жена, понапълняла, но все още доста привлекателна. Тя не беше вързана, а само разсъблечена и с акуратно прерязано гърло.

— Омъжена ли е?

— Не, така че отпада вероятността за побеснял от ревност съпруг — рогоносец.

— Не мога да проумея…

— Какво по-точно?

— Не мога да си обясня защо мъжете са били така жестоко разпрани, а с дамата са се отнесли сравнително хуманно.

— Да не смяташ, че е дело на жени?

— Защо пък не, ако Генерала и директорът са женени?

— Подобна версия не ни върши работа. В момента жената на Фрол е в Германия, а Тузик и съпругата му живееха разделени, кажи-речи, като разведени…