Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

Обаче се случи непоправимото. Когато се обади Георгий Николаев, заместникът на Тузик, и с треперещ глас му съобщи, че директорът и неговото приятелче Колбин са били заклани като свине, Лисо едва не припадна. Разбра, че нещата са много сериозни. Две седмици преди това кошмарно убийство Генерала му бе разказал, без особено да откровеничи, че някакви съмнителни типове са надушили нещо за немския им контракт и са му предлагали да го откупят. А докато говореше за това, Генерала го гледаше с подозрение, навярно преценявайки дали човек с такъв хитър прякор като Лисо не се е продал на някого. Тогава Лисовски успя да го успокои, пък и Генерала сам се отказа от своите подозрения, очевидно след трезви разсъждения. И ето каква стана тя…

Николаев целият се тресеше, докато разказваше какво е видял, когато са го извикали за идентификация на труповете. А на Лисо му се доповръща само докато слушаше. Но когато осъзна, че сега цялата сделка увисва само на него, Лариска и Борка… Да, но те двамата си седят на завет в Германия и чакат рибката да доплува в тигана, а тук виж каква касапница настана!

От две неща се страхуваше най-много Александър Лисовски. Първо, че Тузик и Фрол са били убити от същите типове, надушили сделката. Ако това е тяхна работа, значи те хич не са дребни мошеници и рано или късно ще стигнат до него. И второ, Генерала. Той бе поставен на това място по решение на общото събрание на бандитските босове и никой нямаше право да посяга на живота му. Сега те ще свикат извънредно заседание, за да си изяснят чии ръце са изцапани с кръв, кой не е бил достатъчно бдителен. И ще се окаже, че не друг, ами Лисо!… А всъщност той дори не биваше да присъства на тази среща, не беше достоен да седи наравно с признатите бандити, защото благодарение на хитростта си нито веднъж не беше пращан на лагер. С други думи, беше само приобщен към тяхната дейност. И освен че ще го разпитват защо Генерала е отишъл във вилата без охрана, босовете ще изберат заместник на убития „губернатор“, за да контролира територията, да обединява и помирява местните бандитски групировки. И, разбира се, новият генерал автоматично ще поеме ръководството на „Тонус“ и не се знае дали ще поиска да държи Лисо. Ако не поиска, единственият изход на Лисо ще бъде да изчезне час по-скоро, и то без да оставя никакви следи. Да, но пък не му се щеше да го прави!

А на всичкото отгоре, както каза Николаев, за разследване на убийството е бил изпратен следовател по особено важните дела чак от Москва, от Главна прокуратура. Това представляваше още едно главоболие. Сам по себе си този столичен „тежкар“ можеше и да няма желание да разследва това убийство, но за да се издокарат пред него, местните копои ще преровят всичко и ще вземат да открият неща, които не би трябвало да бъдат откривани.

Докато Фрол беше още жив и уговаряха условията на контракта, немският гост, бившият съветски гражданин Борис Матвеевич Лазкин, заяви, че в работата ще бъде включен човек от столицата на име Месхиев. Тогава Колбин се заинтересува защо е необходимо това. Боря се разнервничи, каза, че без помощта на Месхиев ще бъде много трудно да се прехвърли стоката през границата. Очевидно Генерала не повярва на Лазкин, но премълча. От което следва, че сега той, Саша Лисовски, ще трябва да се свърже с тоя Месхиев-Месо и да го уведоми кога точно ще бъде готова стоката за изпращане.

Лисовски с тревога очакваше да го потърсят признатите бандити. В момента това беше най-важното. Ако оцелее при извънредното заседание, тогава вече ще може да помисли и за работата. Значи трябваше да вземе всички мерки, за да мине между капките при тая реорганизация. Вече бе изпратил телеграма на Лазкин и на Лариса Колбина. Разбира се, ако се вземе под внимание, че покойният Фрол Алексеевич съвсем открито го беше ударил на любов с Натка, законната съпруга едва ли щеше да се скъса да го оплаква. Но чувствата са си чувства, а бизнесът — бизнес. Лариса принципно можеше да се появи на извънредното заседание и, разбира се, щяха да я допуснат, защото тя не е просто „призната фльорца“, както се кодошеше Фрол, но и сподвижник. А Борка най-вероятно щеше да го хване шубето. Нали и той като Лисовски не е стъпвал в лагер.

„И ето какво още ще трябва да направя — реши Александър Андреевич, — ща не ща, трябва да се обадя на Месхиев. Щом като е включен в бизнеса, нека да го прикрива. Сега тия, техните мургави братства, разполагат с големи сили и възможности, добре са се окопали, циганите му с цигани!“