Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Знам. Сега ще ви запиша координатите. И все пак защо поне не ми е позвънил от Шереметиево, за да ми каже, че има спешна работа и няма веднага да се прибере у дома?

— Според думите на неговия спътник, Едуард е искал да ви се обади, но приятелите му, кажи-речи, насила са го повлекли към колата.

— Не ви ли изглежда малко странна тая работа?

— Именно затова ви попитах къде да търся секцията, в която са учили вашия наследник да се маризи 2 2 Маризи — (жарг.) бой, сбиване .

— Да, заповядайте, ето адреса.

Салонът, който Едуард Бибарцев бе посещавал, се намираше в солидната спортна школа на клуб „Динамо“. Марк се отправи натам просто така, за всеки случай, защото времето вече бе напреднало — беше около осем часът. И той самият в извънработно време изучаваше екзотичните бойни изкуства, така че сега можеше с голяма доза вероятност да смята, че в салона все ще е останал някой, който да го ориентира къде и кого да търси.

Оказа се именно така. Около трийсет юноши и девойки в бели кимона синхронно изпълняваха тренировъчните упражнения, следвайки гърлените възгласи, с които треньорът им броеше на японски:

— Ити, ни, сан, си, го…

Когато влезе в салона, Марк учтиво се поклони, но без да сведе поглед, и остана до вратата в почтително очакване треньорът да му обърне внимание.

Трябва да се каже, че онзи веднага го забеляза. Тихо нареди нещо на най-старшия от учениците си и той се зае да ръководи тренировката. А сенсеят, невисок около четиридесетгодишен мъж, с леко прошарена черна коса, отиде при Майер.

— Моля да ме извините за безпокойството — каза Марк. — Търся един човек. Навремето той е посещавал вашия додзьо…

Треньорът кимна.

— Кажете името му. Ако е бил добър, ще си спомня.

— Едуард Бибарцев.

— Да, способно момче. Но тук няма да го намерите. От година и половина вече не тренира при мен. И изобщо, струва ми се, че е в Германия.

Марк накратко разказа на треньора онова, което бе научил от Неквасов.

— Сребрист форд, казвате? — уточни треньорът. — Значи е бил Кирил Воробьов, бившият ми помощник. Едуард започна да тренира при него.

— А защо бивш?

— Не бих искал да разговарям на тази тема. Но казано накратко, имахме различни разбирания за принципите в системата на карате. Той счете за възможно да печели от това големи пари, което по принцип е във вреда на самоусъвършенстването на каратиста. Отиде в кикбокса, зае се да подготвя професионални спортисти, искаше да привлече и Едик, но не успя. По-късно чух, че и там не е могъл да вирее. Отдавна не общуваме с него, но имаме общи познати. Някой ми каза, че се е забъркал с някакви вярващи — религиозни сектанти, „Пътят на истината“, май така се казваше сектата. Някакво съчетание между будизъм и християнство. Макар че не виждам какво би могъл да прави там, след като не е запознат с практиката на дзен.

— Знаете ли как бих могъл да го открия?

— Честно казано, не. Трябва да потърсите тая секта и там вече ще стигнете и до Кирюха.

Марк тъжно се усмихна.

— Да, съвсем лесна работа, нали? Да намериш в град като Москва някаква си сектичка!

— Иронията ви е неуместна. Те издават книгите си без спонсори, така че изобщо не са сектичка. А техните новопокръстени, които още не са се издигнали в общността, стоят в бели одежди, кажи-речи, на всеки ъгъл и просят милостиня. Идете и попитайте някого от тях, на драго сърце ще ви упъти, защото всяка нова овчица е добре дошла в стадото им!

Беше вече съвсем тъмно, когато Майер си тръгна към къщи. Разбира се, не срещна по пътя си нито един монах от „Пътят на истината“. По улиците не се срещаха дори обикновени минувачи. Порядъчните граждани отдавна се бяха прибрали по домовете си.

Марк се сети, че Бибарцев-старши му бе споменавал за някаква секта, която се интересувала от него, както подразбрал от обаждането на сина си. Дали пък това не са същите хора?

„ПРОТОКОЛ

от огледа на местопроизшествието

21 март 1995 година град Копеевск,

Челябинска област на Руската федерация

Аз, старши лейтенант Е. В. Ковальов, оперативен служител в районната криминална милиция на град Копеевск, бях повикан на мястото на произшествието — частната вила на гражданина В. Н. Тузик, разположена в кооперативното вилно селище Медное, — където са открити труповете на гражданите В. Н. Тузик, Ф. А. Колбин и Н.О. Фарсова. Направих оглед в присъствието на призованите свидетели…“