Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Не е, но от предпазливост се обърна към нас именно за да няма шум и пушилка. Защото, преди да замине, Едуард му се е обадил и му намекнал, че някой от лошите се интересува от фирмата му…

— Явно татенцето е ужасно задръстен! Ако беше пратил на аерогарата кола с „горили“, сега нямаше да се тревожи! Но ти му кажи, че Гена Неквасов го съветва да не се вълнува. Едик го посрещнаха добри хора, дори когато ги видя, той се втурна към тях, качиха се в една кола и отпрашиха. Тъкмо се канех да го привикам за още двеста грама, ама ония вече го бяха отмъкнали…

— Как така отмъкнали? — настръхна Марк.

— Ми така, нахвърлиха се отгоре му трима юнаци, взеха да го прегръщат, да го стискат, и тъй го помъкнаха към колата. Той също се радваше, смееше се, говореше им така и така — с други думи, оставете ме поне да дрънна едно телефонче на баща ми…

— А не дрънна ли?

— Ми не, отмъкнаха го. Викаха му: от нас ще се обадиш, няма време. Май бил пристигнал някой си голям тежкар.

— Не видя ли каква беше колата?

— Нали ти казвам: сам тръгна, не са го откраднали!

— Абе аз си гледам работата. Ще си получа хонорара само когато кажа къде и с кого са отишли.

— Беше… „Форд“, сребрист металик. Виж, на номера не обърнах внимание.

— А как ти се стори, Гена, какви са били тия младежи? От неформалите или просто някакви веселяци в компания?

— А, не, нито едното, нито другото. Знаеш ли, най-вероятно са някакви спортисти. С елегантни и скъпи костюми, чанти, пък и те самите бяха едни яки, стегнати, а не като ония разпасани мутри, дето ни рекетират.

След като се сбогува най-приятелски с Гена, Марк Майер се разходи до стадиона и намери стаята, където си почиваха милиционерите и прибираха дължимото от нарушителите на правилата за търговия. Те провериха служебното удостоверение на Марк и му разрешиха да се обади по телефона, а после отново се заеха с прекъснатото си занимание — да набиват коняк „Метакса“ с някаква вносна шунка.

Марк набра номера на управителя на банка „Дук“.

— Ало? — предпазливо и напрегнато откликна банкерът след третото позвъняване.

— Господин Бибарцев? Обажда се Майер. От данъчната милиция.

— От къде?… — не се усети отначало Сергей Николаевич, но после, така да се каже, загря: — А-а, спомних си! Какво обичате?

— Трябва да си изясним един малък, чисто технически въпрос. Може ли сега да намина при вас?

— Да, заповядайте. Ще ви чакам.

Марк затвори с известна досада. Това чувство го бе обзело още по време на самия разговор, защото неочаквано му се мярна мисълта, че банкерът би сметнал цялата тая конспирация за голяма идиотщина, ако накрая излезе, че синът му чисто и просто е бил на някакъв купон с приятели. И в този ред на мисли, как би изглеждал на околните тогава капитанът от Московската криминална милиция Марк Майер? Чак и кокошките да се изпонатръшкат от смях! Види се, общуването с прокуратурата е същото като да срещнеш на улицата поп — не предвещава нищо добро.

— Проблеми, а, приятел? — съчувствено, но с известно превъзходство попита милиционерският старшина и предложи: — Що не дойдеш при нас да си пийнеш? Според мен водчицата е по-хубава, ама нали ни е такава работата: пием, каквото ни дават.

— Е, добре, ще поостана за една чашка.

Вече се свечеряваше, когато стигна до банката.

— Нося ви новини и може би не са съвсем лоши — каза Марк още от вратата, защото погледът, с който го посрещна Бибарцев, бе по-красноречив от всякакви въпроси.

— Заповядайте, седнете — гостоприемно се засуети банкерът. — Мога да ви предложа чай, кафе или пък нещо по-силничко?

— Един горещ чай ще ми бъде достатъчен.

Бибарцев даде необходимите разпореждания и се обърна към капитана:

— Разказвайте, Марк.

— Първо вие. Обаждал ли се е някой?

— Не.

— В такъв случай може би всичко ще се размине само с това, че в най-скоро време вие просто ще нахокате сина си за лекомислено поведение. Успях да открия и разпитам един човек, който е пътувал със същия самолет и е седял до вашия Едуард. Дори двамата са пили коняк, за да убият времето. Този младеж има павилионче в Лужники. Та той твърди, че Едуард е бил посрещнат на аерогарата от група приятели и всички заедно са заминали с някакъв сребрист форд. Спомняте ли си някой от вашите познати да има сребрист форд?

— Струва ми се, че никой.

— Синът ви е спортувал.

— Да, и продължава да спортува. Каратист е.

— Моят свидетел казва, че компанията, с която е тръгнал вашият Едуард, много му прилича на група професионални спортисти. Вие знаете ли къде е тренирал синът ви и при кого?