Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— Че как може да не се съглася?!

— Иронизирате ли ме, Марк? Вече сте женен?

— Съвсем не!

— Ето на, виждате ли?! Впрочем, знаете ли, боя се, че всичко това е заради банката. Някой иска нещо от нас, доколкото разбрах от Едуард — някаква секта… Имали си филиали и тук, и в Германия…

— Подозирате шантаж?

— А какво друго?

— Тогава трябва да записвате на магнетофон всичките си разговори с онези, които ви се обадят с такава цел.

— Това е ясно. Но какво ще ме посъветвате — как да осигуря безопасността на сина си?

— Засега нищо. Но при всички случаи ние няма да подплашим предполагаемите похитители: аз ви оказвам негласна помощ, а и вие не сте подавали заявление за издирване, така че смело може да се правите на сговорчив пред онези, които ви се обадят…

— Помогнете ни, Марк, ние ще ви платим…

— Всичките ми старания не са за пари.

— А за какво? Та за вас това е допълнителна работа!

— Води ме нездраво любопитство! Шегувам се, разбира се. И вижте какво, Сергей Николаевич, вече няма да разговаряме с вас за работата по телефона. Ако са ви взели на мушка сериозни хора, те спокойно може да са включили подслушвателни устройства към всичките ви телефони…

— Разбрах. А какво ще правим тогава?

— Ако има нещо ново, ще намеря начин да ви го съобщя.

Марк Майер набързо хапна един хотдог, позволи си и кутийка бира и тръгна да издирва спътниците на Едуард Бибарцев. Търговският директор на фирма „Подслон и Ко“, пристигнал вчера от Германия, отсъстваше от офиса, а младичката му секретарка с професионална любезност обясни на Марк, че господин Семьоновски е излязъл с колата си по разни бизнес срещи из града и не се знае кога ще се върне във фирмата.

За щастие Гена Неквасов, още един спътник на Бибарцев, имаше собствен бизнес и същия ден бе карал от Германия някакви дребни стоки. А днес, както съобщи с уморен тютюнджийски глас съпругата му, е в своето павилионче на битака в Лужники.

Марк бързо го намери.

Неквасов, пълен и бузест млад мъж, мрачно гледаше предпролетната киша от подобната си на аквариум будка. Явно нещо не му харесваше в околния свят — било времето, било липсата на клиенти. Доловил това, Марк се подготви за труден разговор:

— Привет — наведе се към полуотвореното прозорче.

— Салют — с минимум интонация отговори Гена. — Кво искаш?

— Пусни ме да се посгрея.

— Просто така?

— А защо, да не ти се свиди топлината?

— Влизай бе! — с канещ жест подкрепи думите си Неквасов. — Майната му, грей се колкото искаш. И бездруго Лужков скоро ще прати всичко това по дяволите!

Сега вече Марк разбра причината за лошото настроение на Неквасов: кметството бе решило до майските празници да пооблагороди бившия образцов комунистически град и първата жертва на голямото разчистване трябваше да станат търговските бараки, набучкани навсякъде и направени от какво ли не.

Марк влезе в клетката от стъкло, винкел и желязо. Разбира се, вътре беше тесничко, но двамата се настаниха относително свободно.

— Гена, трябва да си поприказваме с тебе за един човек. А за да не се чувстваш като риба на сухо, ако искаш, да те почерпя от твойта биричка, но с мои пари?

Неквасов се позамисли малко, но трезвата търговска пресметливост надделя: хем да продадеш бира, хем сам да пийнеш, си е на чиста далавера дори на Брайтън Бийч.

— Може да почерпиш — каза той на Марк. — Но ако си ченге…

— Кво ти ченге бе?! — възмути се Марк. — Или не можеш да различиш един порядъчен бачкатор от някаква си фуражка?

— Че къде са ти мазолите бе, бачкаторче?

— Ей ги тука — почука се Майер с пръст по челото. — И за да се изясним напълно, веднага ще ти кажа, че аз работя в една частна детективска енд охранителна агенция.

— И кво общо имам аз с тая работа?

Преди да отговори, Марк извади пари, хвърли ги в кашончето от дъвка, служещо за каса, измъкна от полиетиленовия им плен две кутийки бира, подаде едната на Неквасов и чак тогава заговори:

— Нека се запознаем, аз се казвам Марк. А ти — Гена и благодарение на широките си възможности пътуваш не до Турция, а до Германия. Потенциалните ми клиенти — също.

— Е, и кво?

— Вчера си пристигнал, нали?

— Както виждаш.

— И твоят спътник е пристигнал, но до вкъщи не е стигнал. Татко му се тревожи.

— Да не говориш за Едик?

— Точно за него! Значи сте се запознали?

— Бе кво да правиш, когато си на път? Запознахме се, пийнахме по коняче. Аз бая се понаджапах, но той едвам близна, каза, че бил спортист. Добро момче, посъветва ме едно-друго, откъде да си взема по-евтина стока. Разбира ги тия неща!… И кво, татенцето да не е вдигнало вече пушилка?