Фридрих Незнански - Плутоний за Исус

— А беше ли богат Виктор Николаевич?

— Какво да ти кажа… — сви рамене полковник Сергеев, — като всеки неглупав директор на рентабилно производство…

— Говорихте ли с жена му?

— Следователят се опитал, но тя веднага го отрязала — с други думи, пет години не са имали никакви контакти, та тя нямала представа с какво се занимава мъжът й, пък и изобщо не се интересувала.

— Утре ще поговоря с нея. Виж какво, Миша, тука много добре би паснала версия за поръчково убийство. Но изпълнението е твърде мръсно, а ти знаеш, че в това отношение професионалните убийци са безупречни.

— Не само че е мръсно, ами нещо повече — жертвите са били изкормени на живо, а после оставени да издъхнат бавно в мъчения. Това едно. Другото е, че кой знае защо, и на тримата е отсечено кутрето на дясната ръка.

— И на жената ли?

— Да.

— М-да… а може би е някакво ритуално убийство?

— Ритуално ли? Мислиш, че Тузик е бил масон?

— Хайде и ти, Миша! Не помниш ли убийството на Шарън Тейт през шейсетте години?

— Някаква еврейка ли? Не, не си спомням.

— Беше артистка. Съпруга на режисьора Полански, дето снима филми на ужасите. Тя уредила парти във вилата си, а там нахлула банда млади сатанисти, изпоклали всички, включително и бременната Шарън. Намират ли ви се тук такива неформали?

— Виж какво, в Челябинск ги има всякакви: и пънкари, и рокери, и всякакви гъзари, извинявай за израза. Кой за каквото го бива, с това се изявява. Но в Копеевск едва ли има такива. Освен баптисти.

— За убийството са могли да пристигнат и от Челябинск.

— Да, така е — съгласи се Сергеев. — Но аз мисля, че са имали за цел да убият само една жертва, а другите двама са ликвидирани като свидетели.

— Добре. Но кой тогава е бил набелязаната жертва? Следиш ли отблизо криминалните среди?

— Доколкото ми е възможно.

— Може би сред младите, отскоро признати бандити е имало някои, които са искали да елиминират Генерала? Или пък той не е споделил с някого сферата си на действие? Не е ли стигала до тебе подобна информация?

— Не. Веднага щях да ти кажа. Тук всичко е тихо. Наистина, върлуват казаците, но с нашите бандити те си имат, как да го кажа… паритет. Всеки си оре в неговата нивичка. Дори и да се скарат, то става само заради някоя фльорца.

— Докато не разберем две неща, драги ми Миша, да знаеш, че нищо няма да открием.

— И кои са те?

— На каква основа е почивало близкото и трогателно приятелство на директора с тоя бандит, това едно. И второ, кой е бил набелязаната жертва.

— Има още един въпрос, който бих задал, ако бях в състояние да му отговоря, без да се отделям от топлата печка. И той е: защо Генерала е отишъл във вилата на Тузик без своите биячи.

— Без кого?

— Без бодигардовете, както ги наричат сега.

— Ето на, въпросите са повече, отколкото би могла да роди бедната ми глава!

— В такъв случай нека да последваме старата народна рецепта: утрото е по-мъдро от вечерта.

С тези думи Михаил Сергеев изпрати госта си до спалнята, а той самият се настани да спи в едно от креслата в хола. От известно време можеше да спи само седнал. Виновник за това беше Фрол Колбин, но сега полковникът не изпитваше злорадство за грозната и мъчителна смърт на дългогодишния си враг. По-скоро обратно, той беше склонен да мисли, че със смъртта си Генерала му бе нанесъл сериозен удар.

Както мнозина в нашето смутно време, така и Александър Андреевич Лисовски водеше двойствен живот, при което се опитваше да извлече максимална изгода и от двете части на своето пълноценно и напрегнато съществуване. Ето защо в светлата му половина той беше другарят Лисовски — началник-отдел на „Тонус“, малко дъщерно предприятие на завод „Маяк“. А в сенчестата половина беше помощник на Генерала и се подвизаваше под прякора Лисо. Така че никак не бе трудно да се обърка кога на кое име да отговаря, особено щом като директор на „Тонус“ беше Фрол Алексеевич Колбин, с други думи — Генерала. Такава беше диалектиката. С известни познания за хората и умение да лавира, изглаждайки острите ръбове, Лисовски можеше да работи дълго, да печели много и тайно да си мечтае за времето, когато развитието на нещата и доходите ще му позволяват да почива по-дълго, отколкото да работи, и то да почива по възможно най-комфортния начин. При правовата и икономическа неразбория, която цареше в страната, и при условие, че фактически всички сделки на „Тонус“ се извършваха легално, той нямаше от какво да се страхува.