Глен Мийд - Измамата

Между пет и седем часа крайбрежната таверна предлагаше напитки на половин цена и дори само това бе достатъчно на Гаруда да пребивава в състояние на блаженство, но черешката върху тортата бяха трите стриптийзьорки, танцуващи на бара под музиката на потпури от стари рок парчета. Смугла пуерториканка и две блондинки кършеха знойни тела за наслада на подранилите посетители — предимно младежи и мъже на средна възраст, подготвени да мушнат по някой долар под ластиците на девойките.

Точно в момента Гаруда се рееше из небесата благодарение на осемте питиета и пуерториканката танцуваше над него, усмихваше се, кършеше бедра и раздрусваше едрите си кафяви гърди, като се опитваше да прехване погледа му и да го убеди да се раздели с част от доларите си. По ръба на бара имаше малки купички с ядки и солети и Гаруда напълни поредна шепа и без да гледа, започна да пъха в устата си каквото му попадне.

На трийсет и осем той бе започнал сериозно да надига чашката, което отчасти обясняваше защо вече не бе детектив, а триеше панталони зад бюро като обикновен служител към полицейското управление на Лонг Бийч, местеше документи от едно място на друго и се побъркваше от скука. Не видя приближилия се зад него Райън, но усети ръката му върху гърба си.

— Здрасти, Лу. Отдавна не сме се виждали. Как ти виси?

Гаруда се обърна. Познаваха се отдавна, още от времето, когато Гаруда бе постъпил в нюйоркската полиция и съдбата ги бе събрала за цяла година като партньори в патрул. Не че бяха близки приятели, по-скоро добри познати, но Райън бе свестен, съвестен и надежден партньор — от онези хора, на които можеш да разчиташ.

— Не е по-дълъг от обичайно — ухили се Гаруда. — Двайсет и пет сантиметра, когато съм на кеф. Е, значи намери заведението.

— Разбира се, че го намерих. — Райън се пресегна, взе чашата на Гаруда и я помириса. — Я да видим… джеймисън?

— Не съм се и съмнявал, че ще познаеш.

— Само защото това нещо вкара в гроба баща ми, а ракът на черния дроб не е приятен начин да си отидеш от този свят. — Райън остави чашата. — Защо не понамалиш темпото, Лу? Безпокоя се за теб.

— Не ми чети сурови лекции, брат. Аз имам антитела, имунизиран съм. — Гаруда се огледа. Момичетата танцуваха под отсечените тактове на „Сетисфакшън“, парче малко шумно за неговия вкус, и пуерториканката бе преместила тъмния си поглед върху Райън, но Гаруда знаеше, че няма да я огрее. — Сепаре или маса? Или предпочиташ да останем тук и момичетата да ни покажат катерички срещу няколко долара? Аз съм лесен, все ми е едно.

Райън се засмя.

— Музиката е много силна. Да идем в някое сепаре.

Райън тръгна към едно от свободните сепарета в дъното на салона.

— Какво ще кажеш за бира, мой човек? — попита Гаруда.

— Не за мен, шофирам.

— И аз, но съм го ебал.

— Лу, хвана ли те да се качиш в колата в това състояние, ще те арестувам лично.

— Майтап бе. Знам… После се прибирам с такси.

— Умно момче.

— И баща ти казваше същото.

— Кое?

— „Умно момче“. Липсва ми този човек, да знаеш. Най-готиният и най-едрият пич, който съм виждал в униформата на заместник-шеф на полицията. — Гаруда се усмихна. — Два метра мъж, което ме кара да се питам как така единственият му син е такъв изтърсак.

Райън не се обиди, дори се усмихна.

— Аз съм среден на ръст, така че не се опитвай да ме ядосаш.

— Излизаш ли с момичета след развода?

— Не бих казал.

— Никоя не ти харесва?

— Ами да.

— И защо работата с първата се скапа?

— По много причини. — Райън сви рамене.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Какво можех да направя?

— Можеше да се направиш незаменим. Жените харесват това в мъжа. Можеше да се опиташ да слушаш. Това гарантирано ги спечелва. Всъщност препоръчително е много да слушаш. Повечето пичове си мислят, че най-важният орган е между краката им, но не е така — това са ушите. Всички добри любовници са и добри слушатели. Това е исторически доказано.

— Лу, обещавам ти да се опитам да запомня този безценен съвет.

Появи се сервитьорката и Райън си поръча кока-кола. Лу каза на момичето, че ще изпие един двоен джеймисън за из път.

— Единичен — поправи го Райън и я погледна, за да се увери, че го е чула. После върна погледа си на Гаруда, преди той да успее да възрази. — Случаят Марч. Преди две години. Помниш ли го?

— Трезвен или пиян, помня всичките си случаи. А защо единично уиски?

— Защото утре сутрин ще ми благодариш.

Гаруда разтри очи, въздъхна пиянски и разбра, че е прехвърлил мярката.