Глен Мийд - Измамата

— Вече сигурно си разбрал — усмихна се Харц.

Когато Дженифър спря пред дома на Марк, беше почти обяд. Видя колата му паркирана в алеята, мина покрай нея и позвъни на вратата. Марк отвори. Косата му бе мокра и беше препасал хавлиена кърпа, сигурно току-що бе излязъл изпод душа. Изглеждаше малко притеснен, но доволен да я види.

— Подранила си. Влизай. — Той тръгна пред нея към дневната и Дженифър забеляза, че в дома му цари хаос. Марк се усмихна, като я видя, че обръща внимание на безпорядъка. — Повярвай ми, невинаги е така.

— Наистина ли?

— По-често е още по-зле.

Дженифър се засмя.

Марк й предложи кафе.

— Все още съм любопитна защо ми позвъни и поиска да се видим.

— Знаеш ли, предлагам ти да се заловиш с кафето, докато се облека, а след това ще поговорим.

— Става.

Тя проследи Марк да излиза от дневната и го чу да се качва по стълбите. Беше среден на ръст, добре сложен, мъжествен, с хубави пропорции, мускулести крака и широки плещи. Външният му вид погъделичка в нея нещо, което тя бързо потисна. Знаеше много малко за разпадането на брака му, понеже той не бе от хората, желаещи да говорят за личния си живот, но й бе направило впечатление, че след развода се бе хвърлил с настървение в работата си. Беше й позвънил и я бе помолил да мине през дома му, искал да обсъдят нещо.

Тя оглеждаше дневната и продължаваше да се пита за какво ли може да става дума. По полиците имаше много книги, главно свързани с полицейската работа, а в ъгъла бе завряна хайфи система на „Сони“, над която имаше лавици с касети и CD-та. Заглавията бяха предимно класическа и оперна музика и тя си спомни, че веднъж й бе споменал за предпочитанията на баща му към нея.

Кухнята бе относително чиста, но в мивката бяха струпани мръсни чинии, а папратта в саксията до прозореца изглеждаше като умираща от жажда. Дженифър изми няколко чаши, поля растението и тъкмо правеше кафето, когато се появи Марк. Беше с джинси, бяла тениска и гуменки.

— Да отидем в дневната, Джени.

Тя седна на дивана, а Марк се настани във фотьойла срещу нея. Дженифър отпи от кафето и остави чашата си на масичката.

— Радвам се, че имам възможност да те видя, преди да замина, защото всъщност имам една молба към теб.

— Така ли? — изненада се Марк.

— Бих искала да оставя телефонния ти номер в Колдуел, в случай че с Боби има някакви проблеми. Аз ще си взема мобилния, така че ще можеш, ако се наложи, да ми се обаждаш по всяко време, докато съм в Европа.

За нейна изненада Марк забележимо почервеня, поколеба се за миг, после каза:

— Разбира се…

— Сигурен ли си, че мога да поискам това от теб?

— Да… ще се справя.

— Още ни си ми казал защо ми се обади.

— Знаеш ли вече как ще пътуваш?

— Утре излитам от Нюарк за Цюрих. Вече наех кола и оттам ще пътувам за Варцо. Защо?

— Точно това е причината, поради която исках да те видя, Джени. Питам се дали не би желала компания?

— Имаш предвид да дойдеш в Европа с мен?

— Да.

— Но защо, за бога?

Марк сви рамене.

— Идентифицирането на трупа на баща ти ще е травмиращо и реших, ще може да имаш нужда от едно рамо, на което да се облегнеш, и малко емоционална подкрепа. Няма да е проблем да се освободя за няколко дни от работа и мога да си купя билет днес следобед. Какво ще кажеш?

Дженифър се облегна. Беше изненадана.

— Много мило от твоя страна и ти благодаря за предложението. Но ще съм ти още по-благодарна, ако си край Боби, докато ме няма. Надявам се, че ме разбираш, Марк. От друга страна, не бих искала да те влача с мен до Европа и обратно.

— Мога да уредя някой да наглежда Боби, ако това е причината.

— Кой например?

Марк сви рамене.

— Приятели, колеги. Никакъв проблем.

— Но Боби може да има проблем. Едва ли ще е щастлив, ако край него се навъртат непознати.

— Помисли пак, Дженифър — настоя Марк. Той винаги използваше пълното й име, когато искаше да подчертае нещо. — Ще бъдеш в далечна страна и ти предстои тежко изживяване. Последното, което би желала, е да си сама.

Тя го изгледа изучаващо.

— Защо изведнъж ме обхвана усещането, че се страхуваш за мен?

— Да се страхувам? — Марк поклати глава и едва не се засмя, но нещо в тона му накара Дженифър да заподозре, че е неспокоен. — Не се страхувам, само съм загрижен. И наистина си мисля, че е добре да имаш приятел до себе си. Повярвай ми, виждал съм много такива случаи на работа. Още преди да влезеш в моргата, ще си развълнувана и особено чувствителна. В главата ти ще нахлуят спомени от съвместни преживявания с баща ти. Ще ти е много трудно да се владееш.