Глен Мийд - Измамата

— Може и да си прав. Говориш за Дженифър Марч, дето живее срещу вашите — онази, дето баща й изчезна. Майка й беше убита, а брат й е в инвалидна количка. За тази ли искаш да говорим?

— Точно за нея.

— И какво искаш да знаеш?

— Всичко, което можеш да си спомниш. Особено най-съществените неща.

— Ей… аз мислех, че на теб всичко вече ти е известно. Доколкото си спомням, навремето не спря да задаваш въпроси. Изнерви ми партньорите.

— Така е. Познавам Дженифър от малка, а и убийството стана на моята улица. Но не дадоха случая на мен, а на твоите партньори от отдел „Убийства“ не им допадна някакъв от нюйоркската полиция да си вре носа в техните дела. Не обичаха много да говорят и знам със сигурност, че не научих всичко. Ако се забравил, да ти напомня — един от разследващите беше ти.

— Само за два месеца, после ме преназначиха и оттогава не съм помирисвал улицата.

— Няма значение, искам да чуя нещата от първоизточника. Освен ако не смяташ, че това може да ти създаде проблеми.

— Глупости… какви проблеми. Този случай е изстинал като целувката на проститутка. Смятай го за история, пич.

Сервитьорката донесе питиетата им. Гаруда отпи мощна глътка от уискито си и погледна Райън, който икономично пиеше от кока-колата.

— Окей, да започнем от началото. Детективите пристигнаха на местопрестъплението петнайсетина минути след местните полицаи, които пък се отзовали веднага на позвъняването на баща ти. Трябва да е било към един след полунощ. Намерихме тялото на жената в основната спалня заедно със сина й. Тя беше промушена два пъти в гърдите и веднъж в гърлото. Момчето беше простреляно в гърба, но куршумът излязъл през основата на задната част на черепа, като по пътя си натрошил гръбначния му стълб. Майка му беше мъртва, но по някакво чудо хлапето още дишаше. Дъщерята, разбира се, беше в дома на твоите старци, парализирана от шока.

— Това го знам. Давай нататък.

— Нататък, казваш… Нататък огледахме къщата, но нямаше следа от взлом. Който и да е бил извършителят, трябва да е имал ключ или е бил адски добър — истински професионалист. Момичето каза, че видяло отворен прозорец на горния етаж, но ние не открихме нито отпечатъци, нито следи от опит да се отвори със сила. Иначе тя беше доста сигурна, че е нападната от мъж. Известно ти е освен това, че така и не разбрахме къде е изчезнал баща й. Той сякаш се бе изпарил.

— Да не намекваш, че партньорите ти са подозирали бащата?

— Може би.

— Какво означава „може би“?

Гаруда загреба шепа ядки от купичката на масата и ги лапна наведнъж.

— Мислех си, че знаеш фактите. Онзи тип заминал в командировка за Швейцария с полет на „Американ Еърлайнс“. Проверихме в компанията и се разбра, че Пол Марч се е чекирал и се е качил на борда, но по някакъв начин успял да изчезне веднага след кацането в Цюрих. Накарахме шибаната швейцарска жандармерия да си размърда задника и да провери всички хотели в Цюрих. Нали знаеш, в Европа, за да се регистрираш в хотел, трябва да покажеш паспорт или някаква идентификация и даже да попълниш карта. Задължително е и всеки гост на хотел е длъжен да го направи. Та швейцарските полицаи провериха всяка попълнена карта и не откриха лице на име Марч. Така че се наложи да прибегнем до предположения. Нали разбираш… ами ако Марч е организирал избиването на семейството си и е избягал?

— Нещо за мотива?

Гаруда сви рамене и глътна още уиски.

— Е, тук вече ме хвана натясно. Това ни беше големият проблем. Не можеше да става дума за пари и не открихме любовница, поне доколкото можахме да проверим. Застрахователната полица на името на жена му не беше нищо особено, а всъщност застраховката отиде в децата. На всичко отгоре, хората, които го познаваха, твърдяха, че бил грижовен баща, обожавал жена си и други подобни дивотии.

— Значи никой не можа да измисли мотив?

— Да. Единствената възможност, която остана да виси, бе, че жена му или децата са знаели нещо за него. Нали разбираш, някаква зловеща тайна. Нещо, което би могло да го застраши или компрометира по някакъв начин. Кой знае, може да е планирал да си смени самоличността и да започне някъде нов живот, този път без семейство, но е искал да скрие нещо важно, преди да се покрие. Това би го накарало да желае премахването на съпруга и деца. Проблемът бе там, че след два месеца работа по тази версия така и не успяхме да се доберем до нещо, което да я потвърждава. Това не значи, че не е имал мотив, означава само, че ние не можахме да научим какъв е той. Работата бе там, че имаше много малко неща, за които да се захванем, и нито една от следите не ни доведе доникъде.