Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Кърт мерна скептичното изражение на Джо и допълни:

— Добре де, нямам никаква представа защо е изплавал и защо още не е потънал. Искаш ли да го огледаме по-отблизо.

Джо, подобно на Кърт, се бе загърнал в едно от одеялата, които екипажът им бе дал, когато се качиха на борда след спасителната операция.

— Надявах се да се отпусна с бутилка отлежала текила, но щом толкова настояваш, отивам да се преоблека и ще те чакам в хеликоптера.

Остин бе забравил, че от собствените му дрехи също капе вода.

— Мислих да отидем до там с моторница, да се качим на борда и да поогледаме.

— Обичам разходка с лодка. А и няма лошо текилата да поотлежи още малко, тъкмо ще стане още по-добра.

Уговориха се да се срещнат при лодката. Остин отиде да се преоблече, но преди да се върне при Джо, се отби в лазарета да нагледа двамата Траут. Спяха. Лекарят каза, че са изтощени, а стихиите здраво са ги поочукали, но след няколко часа сън ще са добре.

На път към лазарета Кърт срещна и професор Адлър, който пък нямаше търпение да разпита Пол и Гамей за преживяването им във водовъртежа. Професорът бе разочарован, че не е успял да поговори с тях, но сякаш се ободри, когато Остин му предложи да разпита някои от членовете на екипажа на „Бенджамин Франклин“, които също се лекуваха на „Трокмортън“. „Франклин“ стоеше на котва до кораба на НАМПД, докато екипажът му направи оглед на щетите от сблъсъка с водовъртежа.

Остин и Дзавала се срещнаха на площадката при моторницата и минути по-късно пореха вълните към тайнствения кораб. Остин направи няколко широки кръгчета с моторница, докато Дзавала снимаше. Морето бе осеяно с мъртва риба и какви ли не отломки. Остин пък оглеждаше кораба, като го сравняваше с тези на НУОАИ и НАМПД.

— Изглежда относително нов, дълъг е около сто метра… – говореше той.

— Изглежда така, както се чувствам аз след бурна нощ – добави Джо. – Масивен е. Сякаш е строен за тежък товар, но не виждам кранове. Сигурно са се потрошили във водовъртежа.

— На корпуса не се вижда нито име, нито регистрация… – продължи Остин.

— Може да са били пирати.

Предположението на Дзавала не бе толкова причудливо, колкото изглеждаше на пръв поглед. Съвременните пирати всъщност бяха доста сериозен проблем. Подобно на предците си, те нападаха кораби, за да отвлекат екипажа за откуп, да вземат товара или пък самия кораб, който след това използваха, за да нападат други.

— Може – неохотно се съгласи Остин. Корабът изглеждаше в относително добро състояние, въпреки престоя си на дъното. – Изглежда не е бил дълго време под вода. Не виждам много ръжда, макар че силните води на водовъртежа може да са я свалили. – Намалиха скоростта на лодката. – Мисля, че каквото можахме да видим оттук, го видяхме. Искаш ли да се качим?

— Според протокола трябва да почакаме капитанът да ни покани – отвърна Джо.

— Да, при нормални обстоятелства. Но навярно капитанът не е налице. Виждам, че са вдигнали коктейлния флаг.

— Явно зрението ти е по-добро от моето. Аз виждам само една коруба, която като нищо ще се преобърне, ако някоя чайка вземе да се сбърка и да кацне върху нея.

— Тогава по-добре да сложим спасителните жилетки, преди да се качим.

Дзавала се свърза с „Трокмортън“ и предупреди корабът да е в готовност, а Остин насочи лодката към по-ниската част на кораба. Изчака някоя вълна да ги издигне и натисна газта. Моторницата се плъзна елегантно по палубата. Джо пък бързо я привърза към едно щръкнало парче метал. Приведени напред като покривни работници, за да компенсират наклона, двамата полузапристъпваха, полупролазиха по палубата. Тя бе празна като футболно игрище, с изключение на разкривената метална конструкция насред нея.

Стигнаха до конструкцията и се вгледаха в железата. Към палубата бяха прикрепени четири трегера и оформяха стоманен квадрат. В квадрата имаше дупка с площ около два квадратни метра. Двамата се надвесиха над нея и се взряха в зейналата шахта. Някъде долу в метала се плискаха вълни.

— Стига чак до дъното – отбеляза Джо. – За какво ли е служила?

— Навярно са съхранявали нещо вътре. Тази рамка сигурно е крепяла кран.

Рамката бе отчасти скрита от подобни на черни спагети електрически кабели. Остин огледа хаоса, търсейки някаква логична подредба. Погледът му се спря на конус от метални клупове, дълъг около осем метра. Беше се килнал настрана, оплетен в кабели и електрически проводници, които излизаха през пролуки в палубата.