Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Сакър му подаде дипломатическото куфарче, което носеше.

— Обикновено пазим копия в офиса, но след като ни платихте толкова щедро за поверителността, изтрихме всички данни от компютрите и унищожихме физическите папки. Всичко е тук. Сякаш никога не сме работили по случая.

— От името на Мрежата за глобални интереси искам да ви благодаря за прекрасно свършената работа. Благодаря ви, че запазихте проекта в тайна.

— Просто си вършехме работата – отвърна Сакър. – Беше интересно предизвикателство. Създадохме ви – на хартия, цяла мега-корпорация, която контролира всички възможни средства за електронна комуникация на планетата. Мобилни мрежи, сателити, телекомуникации, всичко.

— – Но ще признаете, че нещата така и така са се запътили натам, с всички сливания и откупувания на дялове.

— Тези сделки са като дюкянчета за домашна лимонада пред това, което създадохме за вас.

— Тогава сте сторили точно това, за което ви помолих.

— В този случай се надяваме, че ще ни наемете за евентуалните антитръстови дела, в които бихте се озовали – рече Сакър с широка усмивка.

Гант се позасмя.

— Първи сте в списъка ми.

— А може ли да ви попитам нещо, господин Гант?

— Разбира се.

— Тези договори и споразумения, при крайно редки обстоятелства, биха поставили някого начело на всички големи комуникационни системи в света. Поправете ме, ако греша, но вашата фондация е срещу – както вие го казвате, потисническата световна търговия, пазарна система и капитализма.

— Точно така. Мрежата за глобални интереси е продемократична и свободна от зависимости. Съгласни сме, че свободната търговия може да помогне на развиващите се страни и да подкрепи мира. Но се борим с настоящия модел на свободна търговия. Тревожим се, когато корпоративните интереси излизат над стандарта за безопасност, а природозащитните съображения се считат за препятствия по пътя на свободната търговия. Против сме съсредоточаването на власт в ръцете на няколко многонационални корпорации. Против сме разпространението на инвестиции оттатък най-раз­лични корпоративни граници, като така се заобикалят местните закони. Считаме, че Световната банка, Меж­дународният валутен фонд и Световната търговска организация стоят по-високо от всяко правителство. – Гант взе една брошура в червено и бяло и я подаде на Сакър. – Можете да прочетете всичко за кампанията ни „Проект Свобода“ в тази красива малка листовка.

— Чел съм я – отвърна Сакър, – и не съм несъгласен с някои от позициите ви. – Вдигна глава към плаката на стената, изобразил Световната търговска организация като огромен октопод. – Но защо фондация като ваша­та би изхарчила толкова пари, за да организира това, срещу което се борите?

— Просто е. Мислим, че мегакорпорацията, която сте измайсторили, в близко бъдеще ще стане реалност. Ако искаш да пребориш врага, трябва да го опознаеш. Ние сме най-вече мозъчен тръст. Моделът, който ни предоставяте, ще ни позволи да потърсим слабостите и силните страни на подобна глобализирана мрежа за комуникации.

— Много хитро. Изглежда Мрежата за глобални интереси вече е доста добра в комуникациите. Не мога да включа телевизора, без да ми се покаже някой от устатковците ви, който анализира някой наболял проб­лем.

— Благодаря. Достигаме до много хора, но просто влияем, а не упражняваме груба власт.

Сакър погледна часовника си и се надигна. Ганг се ръкува с всекиго от адвокатите и ги изпрати до вратата

— Отново ви благодаря. Ще поддържаме връзка.

Когато адвокатите излязоха, Гант отиде до телефона, набра вътрешен номер и каза няколко думи. Отвори се страничната вратичка и влезе Мики Дойл.

— Здрасти, Мики – започна Гант. – Чу ли?

Дойл кимна.

— Сакър е умник. Добре се беше насочил, само не знаеше към какво.

— Мисля, че му отклоних вниманието, но не съм сигурен, че ми повярва докрай. Няма значение. Говорил ли си с Маргрейв от злополуката с Барет насам?

— Тази сутрин. Каза, че опитал да се обади на Барет, но не се свързал. Казах му, че съм оставил Барет на летището в Портланд, защото искал да се усамоти за няколко дни и да събере мислите си.

— Добра работа! – Гант отвори едно чекмедже и извади папка с кожена подвързия. Вместо да рискува въпроси за дупката от куршум в старата папка, Дойл я бе сменил. – Прочетох материала на Карла Януш. Определено знае нещо.

— И Спайдър така каза. Какво искаш да направя?

— Вече съм го задвижил. Когато ми се обади от острова с новините за антидота, реших да действам бързо. Отделът ни по сигурността проследи жената до Университета на Аляска във Феърбанкс. За жалост сме се разминали. Заминала е на научна експедиция в Сибир.