Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Говори за антидот? – изпръхтя Барет. – Шегуваш се! Маргрейв взе една папка от масата и я хвърли на коленете на Барет.

— Когато прочетеш това, мисля, че ще промениш решението си за проекта.

— Ами внучката?

— Палеонтолог е в Университета в Аляска. Гант и аз решихме да пратим някого да говори с нея.

— А защо не отложим проекта, докато не видим какво знае?

— Ще почакаме, но искам да подредя всички фигури на дъската, за да не губим време. – Маргрейв се обърна към Дойл, който следеше мълчаливо разговора им. – А ти какво мислиш?

— Какво, какво? Аз съм тъп летец от Южен Бостън Каквото – такова!

Маргрейв смигна на Барет.

— Аз и Спайдър ще сме заети известно време.

— Разбрано! Взимам си още една бира и отивам да се поразходя.

Дойл излезе, а двамата мъже седнаха пред компютъра. След като уточниха детайлите по плана си, се уговориха кога ще се срещнат отново. Дойл се шляеше край пристана, когато Спайдър и Маргрейв се зададоха.

— Радвам се, че промени решението си за проекта – каза Маргрейв на Барет. – Отдавна сме приятели.

— Това е нещо повече от приятелство.

Ръкуваха се и след броени минути самолетът вече пореше водата в залива. Маргрейв проследи с очи машината, докато не се превърна в точица в небето, и се върна в къщата при фара. Известно време се взира през прозореца на втория етаж с усмивка на странното си лице. Барет беше гений, но и невероятно наивен, когато нещата опрат до политика.

Въпреки уверенията си, Маргрейв не възнамеряваше да отлага проекта. Ако имаше момент, в който целта оправдава средствата, той бе точно този.

— Невероятно! – не можеше да спре да се удивлява Барет, докато разлистваше папката от Маргрейв.

Дойл надзърна през рамо.

— Трис готини неща ли ти даде?

— Готини!? Това е фантастично!

Барет вдигна глава и се загледа през прозореца. Не бе обърнал никакво внимание на света отвън и очакваше да види скалистите крайбрежни очертания, които следваха и на идване. Но от Залива на Мейн нямаше и следа – вместо това във всички посоки се виждаха борови гори

— Ей, Мики, да не си прекалил с бирите на острова? – подкачи го Барет. – Къде е водата? Не дойдохме оттук. Изгубили сме се.

Дойл се ухили, все едно са го изловили насред колежански майтап.

— Това е панорамния път. Исках да ти покажа къде ходя да ловя елени. Удължава ни пътя само с няколко минути. Май има хубави неща в домашното, дето Трис ти го даде.

— Да, невероятен материал! Трис е прав. Темата е отнесена и авторът говори много общи приказки. А и има разлика между естествено самозародили се явления и нашите. Но момичето пише от първа ръка за така наречения антидот. Сякаш е говорила лично с Ковач.

— Така, така. Значи оставаш в играта.

— Не… – Барет поклати глава. – Нищо тук не може да промени решението ми. Дори да говорим с тази жена, няма как да сме сигурни дали наистина е запозната, или всичко това е само теория. Тази лудост не може да продължава. Единственият начин да предотвратя тази катастрофа е да я направя публично достояние.

— Как така?

— Имам приятел в научния отдел в „Сиатъл таймс“. Когато се приземим, ще му се обадя и ще му разкажа всичко.

— Виж, Спайдър, не можеш да се разплямпаш точно сега! – и Дойл тръсна енергично глава. – Сигурен ли си? Ще се набуташ в голяма каша.

— Ще рискувам.

— Това ще види сметката на проекта, а и на Трис. Той ти е партньор.

— Мислих много. В дългосрочен план, това е по-добре за него.

— Абе, де да знам…

— Аз знам. Накрая ще ми благодари, че съм прекратил тази лудост.

— А защо не почакаш малко? Той каза, че няма стартира проекта, докато някой не говори с внучката на Ковач.

— Отдавна работя с Трис. Каза ми това, само за да ме успокои – рече Барет с усмивка. – Светът трябва да разбере какво кроим и за жалост, ще го разбере от мен.

— Уф, мама му стара!

— Какво има, Мики? А каза, че аз съм се бил умър­лушил.

— Откога се знаем, Спайдър?

— От студентските години още. Ти работеше в сто­ловата. Нали не си забравил?

— Не съм. От всички навирени носове там само ти не се отнасяше с мен като с боклук. Беше ми приятел.

— И ти ми се отблагодари предостатъчно. Знаеше най-добрите барове с момичета в Кеймбридж.

— Още ги знам – ухили се Дойл.

— Добре се уреди, Мики. Не всеки може да пилотира самолети.

— Нищо работа не съм пред него.

— Трис ли? Да, има нещо почти героично в него. Аз пък винаги съм бил по техничарството. Като архитект, дето построява само една къща, а Трис е като агента, който продава хиляди. Въображението му ни направи милионери.