Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Какво става, Спайдър?

— Мисля, че трябва да отменим всичко…

За миг лицето на Маргрейв се преобрази. Сключените му вежди се откроиха, игривата дяволитост изчезна и я замени чиста злоба.

— Явно имаш някакви проблеми!

— Това не е колежански бъзик, Трис! Знаеш какви щети може да нанесе това, ако го изпуснем. Ще загинат милиони. Ще причиним огромни икономически и природни щети, светът може да не се възстанови с десетилетия.

— И как ще го „изпуснем“? Каза ми, че си му хванал цаката.

Барет сякаш се опита да се скрие в себе си.

- Заблуждавах се. Винаги е било стрелба напосоки. След онази случка с товарния кораб в Зона 2 се върнах към чертожната дъска. Изпробвах миниатюрна версия на оборудването в Пюджет и косатките полудяха. Нападнаха някакви деца. Щяха да изядат един човек, ако не го бях издърпал от водата.

— Някой е видял конструкцията?

— Да, някой си Кърт Остин. Чел съм по вестниците за него. Работи за НАМПД. Водеше състезанието с каяци, което отиде по дяволите. Видя оборудването само за секунда. Не би могъл да предположи за какво е.

Маргрейв стана мрачен

— Дано си прав иначе ще трябва да го премахнем.

— Шегуваш се! – възкликна Барет.

Маргрейв се усмихна.

— Стига, приятел! Видях репортажа от нападението на косатките. Какво се опитваш да ми кажеш, Спайдър. Че косатките са хищници? Това нещо ново ли е?

— Не просто експериментът ми обърка сетивните им възприятия, защото не успях да овладея електромагнитното поле.

— Е, и? Никой не е пострадал.

— Забрави ли, че изгубихме един от собствените си кораби?

— Почти нямаше екипаж, тези, които бяха на борда знаеха рисковете, а и добре им платихме за тях.

— Ами „Южна красавица“? На онези хора никой не им е плащал да участват в експериментите ни.

— Минало-заминало. Беше случайност.

— По дяволите, знам, че беше случайност, но въпре­ки това отговорността е наша.

Маргрейв се приведе напред. Очите му горяха като въглени.

— Знаеш защо влагам толкова много в начинанието ни, нали?

— От чувство за вина. Искаш да изкупиш вината на рода ти за спечеленото семейно богатство на гърба на роби и опиумни наркомани.

Маргрейв поклати глава.

— Предшествениците ми са дребна риба в сравнение враговете ни сега. Водим битка с концентрация на власт, каквато светът не познава. Нищо не може да се сравни с международните корпорации, които превзе­мат света с помоща на световната търговска органи­зация, Световната банка и Международния валутен фонд. Никой не избира началниците им, принципите на демокрацията за тях са празни думи, пренебрегват всякакви закони и вършат каквото им скимне, а всички други да вървят по дяволите. Искам да върна властта над земята обратно у тези, които живеят на нея.

— Думи на класически анархист – погледна го Ба­рет. – Съгласен съм, но не ми се струва, че смъртта на невинни е пътят към тази цел.

— Искрено съжалявам за изгубените кораби и екипа­жите им. Нещастие е, но е неизбежно. Не сме нито кръ­вожадни, нито луди. Ако успеем да постигнем целта си обаче, онзи кораб ще е бил малка цена. Общото благо изисква жертви.

— Целта оправдава средствата, това ли ми казваш?

— При нужда.

— Благодаря ви, господин Маркс.

— Маркс е бил шарлатанин, празен теоретизатор.

— Ще се съгласиш, че този проект почива върху ня­кои доста нетипични идеи. Марксизмът е бил просто недоизпипана постановка, преди Ленин да прочете „Капиталът“ и да превърне Русия в рай за пролетари­ата.

Маргрейв вдигна ръка.

— Пленителна дискусия, но да се върнем на нещо, за което сме съгласни. Технологията. Когато започнахме, каза, че можеш да държиш под контрол мощта, която освобождаваме.

— Казах ти също, че системата е несъвършена без правилните честоти – прекъсна го Барет. – Правя възможно най-доброто без тях, но има голяма разлика между изстрел от снайпер и от пушка-помпа. Вълните и водовъртежите ни рязко надминават всичко от компютърните модели – Барет спря, за да поеме дъх. – Мисля да се откажа Трис. Твърде много рискуваме

— Не можеш да се откажеш. Целият проект ще отиде по дяволите!

— Не е така би могъл да продължиш оттам, докъде стигнах. Но като приятел те моля да не го правиш.

Вместо с гняв, Маргрейв реагира със смях.

— Спайдър, ти беше човекът, който откри теоремите на Ковач и ми ги показа!

— Ще ми се да не бях. Мъжът е бил гениален, но те­ориите му – опасни. Ако бяха умрели с него, може би щеше да е по-добре.

— Ако ти кажа, че Ковач е успял да измисли как да неутрализира ефектите от теоремите си, би ли размис­лил?