Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Подсигуряването би променило нещата, да. Но това не е възможно. Познанието е умряло с Ковач в края на Втората световна война.

— Представи си, теоретично, че не е умрял – поглед­на го лукаво Маргрейв.

— Няма как. Руснаците са нахлули в лабораторията. Или са го заловили, или са го убили.

— Ако са го заловили, защо руснаците не са продъл­жили работата му, за да се сдобият със супер-оръжие?

— Опитали са – каза Барет. – Предизвикали са земетресението в Анкъридж и са прецакали климата. – Той се спря. Осени го идея: – Ако е бил с руснаците, щели са да се справят по-добре. Така че трябва да е умрял през 1944 г.

— Така се смята.

— Свали си самодоволната усмивка от лицето. Знаеш нещо, нали?

— Версията е вярна, макар и да е непълна – отвърна Маргрейв – Ковач публикува статията си за война чрез електромагнетизъм. Германците го отвличат, за да разработят оръжие, което ще спаси Третия райх. Руснаците превземат лабораторията и връщат учените в СССР. Но един от тях напуска Русия след Студената война. Открих го. Струваше ми състояние от подкупи и пари за наемници.

— Казваш ми, че имаме нужните данни?

— Ще ми се да беше толкова просто. Проектът бил стриктно разпределен между различни учени. Герман­ците държали семейството на Ковач за заложници. Той пък укривал ключова информация, за да не ги убият германците.

— Има логика – сви рамене Барет. – Ако са знаели, че може да неутрализира собствения си труд, са щели да го елиминират.

— И аз така мисля. Само че не е знаел, че семейството му е било елиминирано почти незабавно, а после фал­шифицирали писма от съпругата му, за да им сътруд­ничи в името на децата им. Часове преди руснаците да пристигнат в лабораторията, се появил един мъж и отвел Ковач. Мъжът бил висок и рус и карал мерцедес.

Барет завъртя очи.

— Това описание пасва на половин Германия.

— Извадихме късмет. Няколко години след като си заминал от Русия, немският ни информатор се натък­нал на снимка на русия тип в едно ски-списание. По някое време през шейсетте бил спечелил аматьорско състезание. Имал брада и бил по-възрастен, но според нашия човек нямало съмнение, че е същият човек.

— Издири ли го?

— Изпратих някои от охранителите ни да го поканят на разговор. От същата компания, която ни прати и пазачите на острова.

— Коя компания – „Убийци и приятели“?

Маргрейв се ухили.

— Гант ни ги предложи. Признавам, че пипат грубичко, но ни трябваха професионалисти, които не биха се посвенили да престъпят закона.

— Дано си струват инвестицията тези престъпници на закона.

— Засега не е ясно. Пропуснали са възможността да говорят с русия. Той ги надушил и изчезнал.

— Горе главата. И да го откриеш, не е сигурно, че знае каквото и да било за тайните на Ковач.

— И аз така реших и затова се върнах на самия Ковач. Програмирах огромен алгоритъм-търсачка за всичко писано и казано за него. Започнах с предположението, че ако е оживял, навярно е продължил проучванията си.

— Ама че смело предположение. Работата е убила се­мейството му.

— Би внимавал, да, но трудно би укрил следите си. Алгоритъмът ми покри всяка научна публикация от войната насам. Откри няколко статии, споменаващи специфични търговски приложения на електромагнит­ни полета.

Барет се приведе напред.

— Слушам те.

— Един от първопроходниците била компания със седалище в Детройт, основана от европейски имигрант. Виктор Януш.

— Янус е двуликият римски бог, който гледа и към миналото, и към бъдещето. Интересно!

— И на мен така ми се стори. Приликите с работата на Ковач бяха твърде големи, за да са случайни. Все едно Ван Гог да имитира Сезан. Би овладял импресио­нистичната работа със светлосенките, но все ще го из­кушат ярките, фундаментални цветове.

— Какво знаеш за Януш?

— Не много. С пари можеш да си купиш анонимност, уж бил румънец.

— Един от шестте езика, които Ковач владеел. Про­дължавай!

— Лабораторията му била в Детройт, живеел в „Грос пойнт“. Сигурно е тичал да се скрие при вида на фо­тоапарат, но не криел, че е щедър филантроп. Пишели за жена му в хайлайф списанията. Има и известие за раждането на дъщеря им, която загинала със съпруга си в катастрофа.

— Задънена улица, така ли?

— И аз така си помислих в началото, но Януш имал внучка. Потърсих името й и открих златна жилка. Има магистърска теза за вълнистите мамути.

— Древни слонове? Това какво общо има с Ковач?

— Прояви още малко търпение. Тя смята, че мамути­те са измрели от естествен катаклизъм, по-опустошителна разновидност на това, което ние се опитваме да правим. Ето и любопитния момент. Споменава, че ако това се случи сега, науката ще успее да неутрализира катастрофата.