Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Откъсна филтъра и пъхна незапаления край на цигарата през дупчицата за пиене на чашата. Вятърът беше постоянен с посока изток-запад и червеното въгленче започна равномерно да прогаря пътя си надолу.

Часовникът тиктакаше. Спусна се по хълма към светлините на вилата.

Джеф тръгна решително към главната къща с вдигната глава и ръце до тялото като човек, готов за бой.

Али беше мъртва. Няма нищо. Измъкна всичко, което можеше да се измъкне от нея, а сега беше време да приключва с тази история.

Ник разбра къде са. А според това, което му каза Али, звучеше като да знае вече и за тази вила. Възможно беше да е наблизо. Джеф трябваше да предупреди Дейвид, да го скрие в обезопасената стая в къщата за гости. Главната сграда имаше твърде много точки за достъп.

Ник идваше. Ник, който винаги играеше убиецът. Ник, който никога не пресече линията към тъмната страна. Сега щеше да е безмилостен, готов да убива, и то наистина.

Джеф стисна и отпусна юмруци и почувства затоплянето по врата и слепоочията си – в момента го движеше адреналинът.

С Ник бяха спаринг-партньори от толкова отдавна. Сега настъпваше моментът на истинската битка.

Ник стигна до края на гората и погледна през поляната към оградата и къщата отвъд. Подпря се на едно коляно, а одеялото от борови иглички под него беше меко като гъбичка.

От чантата извади високоговорителя, сложи го на земята, после измъкна малкото зелено пластмасово устройство с размера на кутия за пури с кръгъл отвор от едната страна.

Натисна копчето на мегафона и го залепи с тиксо, като се движеше внимателно, защото знаеше, че и най-дребният шум ще се усили до непоносим вой. Постави кутията зад микрофона.

Още веднъж провери раницата – вътре в бутилките се плискаха ацетонът и пероксидът, след което я сложи на раменете си. Гумената постелка от пода на колата беше втъкната в презрамките ѝ.

Фенерите на патрула отминаха по-нататък по периметъра. Той погледна часовника си и прецени спринта до оградата, над която бяха монтирани три жици бодлива тел.

Нищо не е съвършено. Никой не е в безопасност.

Той приклекна, готов да побегне. Зареденият експлозив на електропровода щеше да избухне всеки момент.

Дейвид Блейкли влезе в библиотеката с телефон на ухото. Сам се изправи.

– Амблър е – каза Дейвид и включи разговора на високоговорител.

– Здравей, Алън – поздрави Сам. – Какви са новините?

– В играта сме, господа.

– Готови ли сме? – попита Дейвид.

– Да – отвърна Алън. – Всички са на борда.

Сам преметна ръка през раменете на Дейвид.

– Всички основни спонсори, цялата проклета партия е в играта.

– Знам колко много вложи в тази работа – каза Сам. – Няма да забравим това, когато му дойде времето.

– Щом ти си начело и имаш Дейвид зад гърба си, работата е опечена. Президентът е уязвим. Победата е сигурна, стига да избегнем грозни предварителни избори и всякакви истории с вадене на мръсни ризи между кандидатите, така че всички залагаме на Сам. Подкрепленията са в готовност. Единственият въпрос е колко скоро ще можеш да обявиш.

– Само посочи дата – отвърна Сам. – Всичко е готово. Можем да го направим на мероприятията, насрочени за утре вечер или за понеделник, ако трябва.

– Искаме да стане скоро. Ще те залеем с цялата си подкрепа още на старта, ще бъдем обединен фронт.

– Благодаря ти, Алън.

– Ще се заема с координацията на обявяването. Кажи на екипа си да ми изпрати, каквото имате.

– Непременно – каза Сам.

– Поздравления, хора. Радвайте се. Но не забравяйте, че тежката работа тепърва предстои.

– Наясно сме.

Алън затвори.

Сам закрачи из стаята, вдигна ръка до челото си, после я свали. Дейвид му се усмихваше, докато той осъзнае какво се случваше. Успяха. Сам сведе очи, щом радостта отстъпи пред сметките. Спря и застана пред Дейвид.

– Боже. Ще стане.

– В безопасност си – каза Дейвид. – Аз държа нещата под контрол.

Хората все казват, че истината излиза наяве, но Дейвид знаеше, че това са глупости. Истината изгнива, както и всичко останало, просто избледнява и изчезва. Прах при прахта.

– Е, какво трябва да направим, преди да обявим? – попита Сам.

– Трябва да си чист.

– Ами Авъроуз? А Али?

– Вече сме близо до Авъроуз, а всички, които знаят, са в ръцете ни.

– Къде?

– Недалеч – отвърна Дейвид. – Но този път няма да свърша всичко сам. Ти се опита да тръгнеш срещу мен, Сам, а аз трябва да се уверя, че не играеш двойна игра и че няма да се опиташ да стовариш всичко това върху ми. Така че трябва да го чуя от теб и този път с широко отворени очи. Готов ли си да се отървеш от всичко?