Мэтью Квирк: Часът на убиеца

Карън се раздели с много от клиентите си и започна да се съсредоточава повече върху работата си с общественополезни организации и фондации. Окуражаваше Ник в усилията му да се върне в лоното на закона, да помага в намирането на изчезнали хора и разгадаването на неразкрити престъпления. И във ФБР, и в щатската и местната полиция имаше хиляди такива, докладите изпълваха архивите и мазетата из Вашингтон и Куантико, шкафове, претъпкани с папка след папка. Всяка от тях можеше да съдържа скрита истина, история, която чакаше да бъде разказана.

В "При Рей" си говориха още дълго, след като им разчистиха масата. Карън помагаше на Дилия по време на възстановяването ѝ и сега тримата се събираха за вечеря всяка неделя, бяха много близки след сполетелите ги премеждия, истинско семейство във всичко, с изключение на името.

Закараха Карън на летището за двудневната ѝ командировка. Ник занесе багажа ѝ до тротоара, а след това дълго държа съпругата си в прегръдките си, спокоен сред пътниците, самолетите и профучаващите наоколо автомобили.

Лек дъждец се сипеше над града, когато с Дилия се върнаха в офиса и влязоха вътре. Той седна зад бюрото, отключи чекмеджето си и извади папките. Дилия дойде след няколко минути и постави чаша кафе до лаптопа.

– Струва ми се, че ще стоиш до късно.

– Благодаря.

Тя го потупа по рамото и излезе.

Улиците сега бяха тихи, студена вечер във Вашингтон. Ник придърпа стола си напред и се захвана за работа.