Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник беше взел ключовете от тялото на Джеф и ги беше дал на Карън. Оглеждаше терена с пистолет в ръка, когато двигателят на джипа изръмжа и запали.

Ник отиде до вратата и се качи на мястото до шофьора. Дилия лежеше на задната седалка. Той посочи към задния портал.

– Ето там. Не пускай фаровете.

Карън подкара, стиснала волана, а колата тръгна с отскок напред.

Ник държеше пистолета в готовност, докато приближаваха изхода. В огледалата забеляза светлините на фенерите, които обикаляха къщата за гости. Една от тях се насочи към колата, но вратата вече се отваряше заради автоматичния датчик.

Карън натисна газта веднага щом излязоха от портала и подкара с висока скорост в нощта.

Ник гледаше назад, едновременно с това насочвайки Карън по страничните пътища, които се изкачваха по хълмовете около имота. Усети кога асфалтът отстъпи на чакъла.

– Следват ли ни? – попита Карън, щом приближиха хребета.

Ник огледа тесните пътища, които се виеха към тях откъм гората. Не се виждаха светлини.

– Чисто е.

Погледна към задната седалка. Дилия бавно отвори очи. Той се пресегна и я хвана за ръката.

– Ето те и теб – каза тя и се усмихна в милозлив унес.

Продължиха напред през дърветата. На един завой успяха да огледат долината. Оттам се издигаше дим. Червени и сини светлини осветяваха гората, опасвайки шосето "Оук Холоу" към имението на Дейвид. Взривовете, с които Ник успя да влезе в къщата, бяха достатъчно силни, за да привлекат внимание от километри. Полицията вече пътуваше натам.

Мъжете зад всичко това бяха много внимателни с доказателствата, създаваха съвършени истории, но за ситуацията в тази къща трудно щяха да се намерят лесни обяснения – Дейвид Блейкли, мъртъв на пода, Сам Макдона на шест метра от него със следи от барут по ръката. Сенатор, претендент за Белия дом. Тази история беше твърде голяма, за да изчезне в нищото. Щяха да последват въпроси, а щяха да се намерят и отговори. Нямаше останал нито един човек, който да прикрива истината.

Ник престъпи през прага на офиса си, носейки дебела купчина папки. Струпа ги на бюрото и раздвижи лакът, потривайки го с лявата ръка.

Минаха единайсет месеца, откакто Джеф счупи ръката му в имението на Дейвид Блейкли. Ник приключи нужната физиотерапия, но ставата още го хапеше в края на някой особено дълъг ден, когато и времето се разваляше.

Чу гласа на Дилия отзад. Изглежда, свършваше с някакъв разговор по телефона.

От конферентната им зала отпред се лееше светлина. Щом се приближи, се чу отместване на стол. Карън стана с лека усмивка, до нея имаше чанта на колелца. Компютърът ѝ стоеше отворен на масата.

Тя отиде при съпруга си и го прегърна.

– Мислех, че цял ден ще си по срещи – каза той.

– Отказах на единия клиент. Животът е твърде кратък.

– В колко часа е полетът ти? – попита Ник.

– Имам още няколко часа. Мислех си дали да не идем всички заедно на вечеря. – Тя погледна папките, струпани на бюрото. – Имаш ли време?

Ник също огледа купчината, а после вдигна очи към нея.

– Винаги.

– "При Рей"? – попита Дилия, застанала на вратата към задния коридор, навивайки някакъв кабел. Това място беше любимо заведение на Ник – чист арлингтънски стек, който се режеше на място.

Карън кимна.

– Дадено – каза Ник. – Аз ще карам.

Заключи папките, а после вдигна чантата на Карън по път към вратата.

Сега двамата бяха добре, далеч от онази къща, далеч от часовете на отчаяние след бягството им.

Джеф от самото начало е манипулирал Карън. Отишъл при нея в деня след убийството на Малкълм Уайдънър и казал, че се тревожи за Ник, че съпругът ѝ вероятно изживява някакъв срив и може да е замесен в смъртта на директора. Трябвала му помощта на Карън, за да убедят Ник да се предаде на полицията за негова собствена безопасност. Джеф казал, че ще го склони в парка, без да се налага някой да пострада.

Добре го бяха нагласили. Всичко, което беше видяла с очите си и чула от Джеф, сочеше, че Ник е или убиец, или луд. Все пак заплаши с пистолет сенатор и отказа да се предаде, убеждаваше Карън да не се обажда в полицията и да не вярва на никого освен на него самия. Сега разбираше защо тя е повярвала на Джеф, на стария му приятел, когато той се е обърнал към нея с фалшивата си загриженост.

За случилото се през онази нощ никога нямаше да простят на самите себе си, макар да бяха намерили начин да си простят един на друг.

Той започна да се свързва с адвокати още на сутринта след бягството от дома на Дейвид Блейкли. Сега, когато Сам, Дейвид и Джеф бяха мъртви, вече нямаше опасност Ник да излезе на светло.