Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Джеф протегна ръка и размърда пръсти. Тримата мъже се подчиниха.

– Ако поискате да влезете, обадете се по радиостанцията. Паролата за опасност е "всичко е наред, просто чудесно". Чуя ли тези думи точно в този ред, ще знам, че сте заложници, така че много внимавайте какво говорите. А сега по места.

Джеф прокара картата си и влезе заднишком в къщата за гости, оглеждайки терена с изваден пистолет. Накрая затръшна вратата и заключи.

Ник се промъкваше приклекнал покрай тенис кортовете, скрит в тясната ивица между живия плет и зелената ветрозащитна завеса, с която бяха покрити оградите на кортовете. Спря на края на терена и огледа къщата за гости. Имаше три входа, но нито един от тях не се намираше от тази страна, която гледаше към задната част на двора. Беше дълга фасада без врати.

Никой не я наблюдаваше, защото не предлагаше достъп. Погледна към шестте тела на климатичната система – тръбите и отдушниците се спускаха по стената към приземния етаж. Сигурно имаше бойлер или някакъв тип сервизно помещение.

Извади ацетона и отвори капачката на термоса. Дори на метър от него, му се зави свят от миризмата. Изля течността в стоманения контейнер, като го запълни на три пети, след което извади пластмасовото шише пероксид.

Пое си дълбоко дъх, за да успокои ръката си, и за последен път погледна към къщата, за да проиграе маршрута на предстоящия спринт дотам. Фенерите на пазачите кръстосваха имота с неуморно упорство.

Ник изля ацетона и чу съскането на течностите, докато завиваше металната капачка на термоса. Хукна към задната част на къщата.

Ацетоновият пероксид притежава седемдесет и пет процента от силата на динамита и е един от най-нестабилните експлозиви на земята. Смесва се само в студено състояние и се оставя да подиша, защото последното, което би искал човек, са горещина и налягане по време на неконтролирана реакция.

Металът заскърца и се изпъна от налягането, затопли се в ръката му, докато го пъхаше през отдушника. Ник се втурна надясно и се прикри зад един от климатиците.

Все още беше в движение и се спускаше към земята, когато се чу взривът и вълната го блъсна в гърба, сякаш някой го удари с дебел телефонен указател. Цялото му тяло се напрегна, инстинктът го подтикваше да се скрие, но вместо това се изправи.

Полетяха осколки. Гърмежът отекна от хълмовете. Фенерчетата на пазачите се насочиха към него. Вече тичаше, а междувременно измъкна бутилка вода от страничния джоб на раницата, преди да изхвърли самата чанта и да се спусне в дима.

След последно продължително вдишване обля главата и лицето си с вода и изчезна в огъня.

Взривът направи дупка в мазилката и дървото на външната стена и Ник бързо се вмъкна през нея. В ръката му се удари стърчаща летва. Разцепи се със силен звук, когато мъжът нахлу през разбитото скеле и гипсокартона и продължи на сляпо през стихващите пламъци навътре в къщата.

Препъна се в нещо и успя да се задържи на широк разкрач. Горещината се блъскаше в лицето и устните му и изгаряше по врата му, а водата, с която се беше облял, се изпаряваше. Отвори очи на милиметър и видя, че някъде отпред свети.

Продължи напред, стигна до четири сушилни от дясната страна и стена, покрита с елетропроводници. Нещо се срути отзад и покрай него се разлетяха горящи въглени. Обърна се към вратата и видя, че част от стената се е сринала сред пламъците и блокираше пътя му назад.

Намираше се в сервизното помещение. Погледна надолу и забеляза пламтящо оранжево петно, което се разстилаше по ръкава на якето му. Потупа го два пъти, а горящият плат изгасна и почерня. Наведе се ниско, рискува да си поеме леко дъх, после се изправи и отвори металните сервизни панели на стената. Зад първия се криеха прекъсвачите за електричеството. Втория се наложи да откърти с върха на ножа. Оказа се сложната система за алармите и вратите. Изтръгна всички кабели от сбруята.

Димът дращеше гърлото му, но изтърпя, докато не скъса и последната връзка, след което се обърна, зажаднял за въздух, с болка в гърдите. Пристъпи към вратата и вдиша. Стените сякаш се люлееха наоколо. Нямаше време да почива, да поеме достатъчно кислород, за да спре въртележката в главата си.

Вдигна пистолета, а рамото му се беше стегнало, болката не стихваше. Изглежда, раната пак се беше отворила в цялата лудница. Той потисна всичко това и пристъпи през прага, оглеждайки коридора.

Тсссбум.